По действителни случаи. Книга за непокорния дух на Сашо Сладура, за репресиите на ДС, за ужаса на лагерите „Белене“ и „Ловеч“.
В романа „Предизвестие за Ловеч“ рисувам обществото преди и по време на създаването на лагера. Проследявам съдбата на изгубената младеж на 50-те, несправедливо набедена за враг на народа. Това са действителните събития, с действителните личности и имена.
Политиците: Цанков, Югов, Спасов, Живков.
Лагеристите: Боян Кръстев, Борис Гигов, Божидар Витанов, Александър Николов. В книгата се чуват реално изречени думи. Разговарях с един от последните живи оцелели.
Неговите, както и други мемоарни разкази са съхранени в романа, който държите.
Отначало сметнах, че този човек е бил въдворен заради носене на тесни панталони.
После разбрах – той е въдворен не защото носи панталоните, а защото отказва да ги свали.
„Има нещо свято, което човек запазва в себе си, независимо от лагерите, раните и войните. Има нещо, което носим в дробовете и в кръвта си, нещо, на което не сме способни да изневерим. Говоря ти за достойнството.“