С поредицата "Българска граматична литература на ХХ век" издателството си поставя за цел да запознае българския читател с изключителния принос на изтъкнати български езиковеди в развитието и формирането на книжовноезиковите ни норми през ХХ век, както и в развитието на българската лингвистична наука изобщо.

Всички включени в поредицата издания са изчерпани отдавна и са библиографска рядкост.

Първите две граматики от поредицата ще бъдат фототипни издания. Така ще се даде възможност на българските специалисти-езиковеди да надникнат в историята на развитието на българската граматична литература от началото на ХХ век, която предопредели по-нататъшното развитие на българското и общото езикознание, показа неговия ценен принос в националната ни културна съкровищница.

Академик Стефан Младенов (1880–1963) е български езиковед и диалектолог, специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика и учен със световна известност и авторитет.

Стефан Младенов Стоянов е роден на 27 декември 1880 г. във Видин. Баща му е казанджия. Завършва класическия отдел на гимназията във Видин. Още в гимназията се проявява неговата дарба да усвоява леко чужди езици. След завършването ѝ свободно владее немски, усвоява добре френски и започва да учи английски език. По това време (1902 г.) превежда на български език две драми на Хенрик Ибсен. След конкурс печели стипендия и следва славянска филология в Софийски университет (1898 – 1902 г.) Изучава главно славянски езици, без да изоставя заниманията си с други езици. Задълбочените му занимания солидно предпоставят по-късните му изяви на учен, с широки познания по всички класически и нови филологии.

Стефан Тенев Попвасилев (1888–1985) е български литературовед, общественик и културен деец. Роден е в Казанлък на 26.IX.1888. Завършва класическа гимназия в София и славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски" (1919). Учителства в Казанлък, където започва да издава (от 1927) сп. "Родна реч", което редактира заедно с проф. Ст. Младенов. От 1936 до 1945 работи в Министерството на народното просвещение като началник на отделението за народна култура и изкуство, председател е на учебния комитет и директор на културното творчество. Умира през 1985 г. в Казанлък.