"Гъмосинхуа" е сборник с новели, който заема важно място в корейската литература. Според изследователите на корейската литература това е произведение, което подражава на модела на старокитайската книга с фантастични разкази Джодънсинхуа. Но достойнството, литературната ценност и оригиналност на "Гъмосинхуа" на Гим Сисъб е в това, че в него се изразяват важни за времето и обществото на тогавашния Джосон идеи. Авторът е отличен познавач на будизма, конфуцианството и даоизма и успява да въплъти философските си знания в петте разказа.
Новелите потапят читателите в непознатия свят на средновековна Корея, която е арена на вътрешни противоречия, социално напрежение и борба с множество чужди нашественици. Но в същото време това е и епоха, в която се създават изключителни литературни и философски образци на мисловността на корейския народ. Това е време, когато се издига в култ знанието, високата образованост и естетизъм.
Композиционно разказите в Гъмосинхуа се организират около фигурата на младия, изключително високо образован млад мъж, който посвещава живота си и социалната си активност в постигането на повече знания, в разкриването на истината за живота и законите, управляващи човешкото поведение, за мястото на бог и божественото в човешкото всекидневие. Именно в стремежа към познание авторът изгражда устойчив модел за подражание за хората. Според Гим Сисъб само знанието може да даде силата на всеки човек, за да може той да се изправи като равен с бог.
Тъжното сърце на твореца не остава безразлично към фалша на светския свят. Той се скита и не може да намери покой на неспокойния си и непримирим дух. Героят, който може да се идентифицира с мислите и настроенията на самия автор, непрекъснато пътува между реалността и отвъдното, за да постигне истината за света и същността на човешкото присъствие.