Романът на Ана Стоянова "Време на оцеляване" е симптоматичен за процесите в демократична България след 1989 г.: разруха, имиграция, страдание, смърт... Семеен роман за обикновените българи "на ръба на пропастта", в зоната на "оцеляването"...

Това е книга за трудния избор на род и родина; за пътя към щастието през бариерата на Другостта; за смирението и смъртта, която сближава...

Но не само. "Време на оцеляване" е роман за надеждата и любовта, в която прозира оптимизъм за промяна. Защото "обичта на човека е до гроба му, а вярата е вечна".