Великолепна!
Кръв от къртица
Автор: Здравка Евтимова
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 218 |
| Година на издаване | 2005 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 220 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9544912215 |
| Баркод | 9544912215 |
| Категории | Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Кръв от къртица"
В моя магазин идват малко клиенти. Обикновено учители, които търсят комплект опитни животни за часовете по биология. Продавам жаби, насекоми, гущерчета. Скоро ще се откажа, не мога да покривам загубите. Ала така съм свикнала с тази стаичка, с мрака и миризмата на формалин.
Един ден в магазинчето влезе жена. Беше малка, свита като купчинка сняг напролет. Не ме погледна. Сигурно не идеше да купи нещо, просто й бе прилошало на улицата. Заклати се, щеше да падне, ако не бях хванала ръката й.
- Имате ли къртици? - изведнъж запита непознатата. Очите й приблясваха като стара разкъсана паяжина с малко паяче в средата - зеницата.
- Къртици ли? - спрях. Трябваше да й кажа, че никога не съм продавала и никога не съм виждала къртици. Жената искаше друго да чуе - погледът й пареше в моите очи.
- Нямам - казах. Тя въздъхна, после изведнъж се обърна настрана.
- Ей, стойте! - викнах. - Може да имам къртици. Тя спря. Погледна ме.
- Кръвта на къртицата лекувала - прошепна жената. - Трябва да изпиеш три капки.
Хвана ме страх. Мъка дълбаеше очите й.
- Поне болката за малко спирала... - прошушна тя, после гласът й угасна.
- Вие ли сте болна? - попитах.
- Синът ми.
Ръцете й, изтънели като изсъхнали клони, се дръпнаха от щанда. Исках да я успокоя, да й дам нещо -поне чаша вода. Раменете й бяха тесни и се губеха в тъмносивото палто.
- Искате ли вода? - Когато взе чашата и отпи, мрежата бръчици около очите й затрепери. - Нищо, нищо - разбъбрих се аз. Не знаех как да продължа. Тя се обърна и тръгна към вратата.
- Ще ви дам кръв от къртица! - креснах.
Избягах в задната стаичка. Не мислех какво правя, не ме интересуваше, че ще я излъжа. Нямаше откъде да взема кръв. Нямах къртици. Жената чакаше. Блъснах вратата да не се вижда какво правя. Порязах китката си с малкото ножче, което държах в чекмеджето при кутиите с рибарска стръв. От раничката полека започна да изтича кръв. Не болеше, ала се страхувах да гледам как се изцежда в шишето. Събра се малко - сякаш на дъното бяха паднали две-три глогинки. Излязох от задната стая, забързах към нея.
- Ето ви - казах. - Тази кръв е от къртица!
Тя се взря в ръката ми, по която все още се стичаха кървави капки. Въобще не посегна към шишенцето. Насила го блъснах в ръцете й.
- От къртица е! От къртица е!
Опипа шишенцето. Вътре като догарящ огън блещукаше кръвта. След малко извади пари от оръфаната си чанта.
- Не. Не ща - казах аз.
Жената не ме погледна. Хвърли на масата банкнотите и закрета към вратата. Исках да я изпратя или поне пак да й дам вода, преди да си отиде. Ала усещах, че не й трябвам, никой не й беше необходим.
Есента продължаваше да засипва града с мъгливите дни. Скоро трябваше да закрия магазина. Беше мразовито, хората бързаха край витрината. Нямах купувачи в тоя студ.
Една сутрин вратата рязко се отвори. Оная, малката женица, влезе вътре. Затича се към мене. Исках да се скрия в съседния коридор, ала тя ме настигна. Прегърна ме. Заплака. Задържах я да не падне, така безсилна изглеждаше. Изведнъж вдигна лявата ми ръка. Белегът от раната беше изчезнал, но тя откри мястото. Залепи устни към китката, сълзите й навлажниха кожата на ръката ми и ръкава на синята работна престилка.
- Той ходи - изплака жената и скри с длани несигурната си усмивка.
Искаше да ми даде пари. Беше донесла нещо в голям сак. Усетих, че се е стегнала, че малките й пръсти са твърди и не треперят. Изпратих я, ала тя дълго стоя на ъгъла - дребна и усмихната в студа. После улицата опустя. Беше ми хубаво в магазинчето. Така сладка ми се стори старата, глупава миризма на формалин.
Още същия следобед пред тезгяха в тъмната стая дойде един човек. Висок, приведен, подплашен.
- Имате ли кръв от къртица? - запита. Очите му, залепнали към лицето ми, не мигаха.
- Нямам. Никога не съм продавала къртици тук.
- Имате! Имате! Жена ми ще умре. Три капки само! - Хвана лявата ми ръка, повдигна насила китката, изви я. - Три капки! Иначе ще я загубя!
Кръвта ми потече от порязаното много бавно. Мъжът държеше шишенцето, капките се търкаляха като мравки към дъното. После той остави на масата пари. На другата сутрин пред вратата на магазинчето ме чакаше голяма тълпа хора. Ръцете им стискаха малки ножчета и малки шишенца.
- Кръв от къртица! Кръв от къртица! - викаха, кряскаха, блъскаха се.
Всеки имаше мъка вкъщи и нож в ръката.
Здравка Евтимова
Ууау,.... много истинско и леко готическа .
Съжалявам, че чак сега я открих. Страхотна е!
Съгласна съм с предното мнение. Прозата на Здравка Евтимова е ненадмината от нито един неин български съвременик!
Жалко, че читателят почти не я познава, тъй като книгите й не се рекламират и коментират толкова настъпателно.
Но! Който разбира тук се спира :)
Здравка Евтимова за мен е най-светлия образ в българската съвременна литература! С изкусно майсторство описва нашите времена, героите й са най-често онези хора от забутаната провинция, които дори забравяме, че същестествуват. Здравка Евтимова не опорочава творчеството си с користните идеали на новото време, нейният свят е светът на душата.
Хора, четете я!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Здравка Евтимова е родена на 24.07.1959 г. в гр. Перник. Завършва английска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ (1995). Специализира художествен превод в Сейнт Луис, САЩ. Превела е над 25 романа от английски, американски и канадски автори на български език, както и произведения на български писатели на английски език. Била е редактор на българската секция на сп. „Muse Apprentice Guild“ – Сан Диего, САЩ и редактор за България на сп. „Literature of the Avanteguard“ за кратка проза, Великобритания.
Член е на СБП, на Лигата на писателите на Великобритания, област Йоркшър-Хамбърсайд, и на българския ПЕН-клуб.
Автор е на 4 романа, а около 100 нейни разказа са публикувани в сборниците „Разкази срещу тъга“ (1985), „Разкази от сол“ (1990), „Разкази за приятели“ (1992), „Сълза за десет цента“ (1994), „Кръв от къртица“ (2005, ИК „Жанет 45“).
Разкази на Здравка Евтимова са публикувани в литературни списания и антологии в 27 страни по света, между които САЩ, Канада, Великобритани, Австралия, Сърбия, Словакия, Германия, Франция, Китай, Япония, Индия, Иран, Полша, Аржентина, Нова Зеландия, Република Южна Африка и др.
В колекцията ? от награди се открояват националните награди за дебютна книга (1985), „Чудомир“ на в. „Стършел“ (1982), наградата на фонд „Развитие“ за съвременен роман (1998), на СБП за романа „Четвъртък“ (2003, ИК „Жанет 45“). Двукратен носител е на наградата за проза „Златен ланец“ на вестник „Труд“ (2006, 2010) и др.
Отличена е още със Специалната награда за разказ на немската фондация „Lege Artis Verein“ (1999), с наградата за проза на английското списание „The Text“ (2000), с наградата на английското издателство „Skrev Press“ за сборника с разкази „Bitter Sky“ (2003).
Сборникът й с разкази „Някой друг“ („Somebody Else“), публикуван през 2004 г. от издателство MAG Press, Калифорния, САЩ, печели наградата за „Най-добър сборник с разкази от утвърден автор“, издаден от издателството през 2005 година. Този сборник е номиниран за американската награда Pushcart.
Разказът й „Твоят ред е“ е награден в световния конкурс за къс разказ на тема „Утопия 2005“ в град Нант, Франция, и е включен в антологията „Утопия 2005 – десет писатели от цял свят“.
Разказът й „Васил“ е един от десетте разказа, наградени в конкурса за къс разказ от цял свят на радио BBC, Лондон (2005).
През 2008 г. издателство Astemari, САЩ, публикува друг неин сборник с разкази „Good Figure, Beautiful Voice“ („Хубава фигура, красив глас“), а издателство VOX HUMANA, Канада/Израел, публикува през 2010 г. сборник с разкази под заглавие „Блед и други постмодерни български разкази“ („Pale and Other Postmodern Bulgarian Stories“). Тази книга е на английски език и освен в англоезичните страни, се разпространява в Израел, Скандинавските страни, Индия и Германия.
През 2012 г. издателство MOBITE, щата Върмонт, САЩ, публикува сборника с разкази „Carts and Other Stories“ („Стари коли и други разкази“), а издателство „All Things That Matter Press“, щата Мейн, САЩ, издава сборника „Time to Mow and Other Stories“ („Време за косене и други разкази“).
Член е на СБП, на Лигата на писателите на Великобритания, област Йоркшър-Хамбърсайд, и на българския ПЕН-клуб.
Автор е на 4 романа, а около 100 нейни разказа са публикувани в сборниците „Разкази срещу тъга“ (1985), „Разкази от сол“ (1990), „Разкази за приятели“ (1992), „Сълза за десет цента“ (1994), „Кръв от къртица“ (2005, ИК „Жанет 45“).
Разкази на Здравка Евтимова са публикувани в литературни списания и антологии в 27 страни по света, между които САЩ, Канада, Великобритани, Австралия, Сърбия, Словакия, Германия, Франция, Китай, Япония, Индия, Иран, Полша, Аржентина, Нова Зеландия, Република Южна Африка и др.
В колекцията ? от награди се открояват националните награди за дебютна книга (1985), „Чудомир“ на в. „Стършел“ (1982), наградата на фонд „Развитие“ за съвременен роман (1998), на СБП за романа „Четвъртък“ (2003, ИК „Жанет 45“). Двукратен носител е на наградата за проза „Златен ланец“ на вестник „Труд“ (2006, 2010) и др.
Отличена е още със Специалната награда за разказ на немската фондация „Lege Artis Verein“ (1999), с наградата за проза на английското списание „The Text“ (2000), с наградата на английското издателство „Skrev Press“ за сборника с разкази „Bitter Sky“ (2003).
Сборникът й с разкази „Някой друг“ („Somebody Else“), публикуван през 2004 г. от издателство MAG Press, Калифорния, САЩ, печели наградата за „Най-добър сборник с разкази от утвърден автор“, издаден от издателството през 2005 година. Този сборник е номиниран за американската награда Pushcart.
Разказът й „Твоят ред е“ е награден в световния конкурс за къс разказ на тема „Утопия 2005“ в град Нант, Франция, и е включен в антологията „Утопия 2005 – десет писатели от цял свят“.
Разказът й „Васил“ е един от десетте разказа, наградени в конкурса за къс разказ от цял свят на радио BBC, Лондон (2005).
През 2008 г. издателство Astemari, САЩ, публикува друг неин сборник с разкази „Good Figure, Beautiful Voice“ („Хубава фигура, красив глас“), а издателство VOX HUMANA, Канада/Израел, публикува през 2010 г. сборник с разкази под заглавие „Блед и други постмодерни български разкази“ („Pale and Other Postmodern Bulgarian Stories“). Тази книга е на английски език и освен в англоезичните страни, се разпространява в Израел, Скандинавските страни, Индия и Германия.
През 2012 г. издателство MOBITE, щата Върмонт, САЩ, публикува сборника с разкази „Carts and Other Stories“ („Стари коли и други разкази“), а издателство „All Things That Matter Press“, щата Мейн, САЩ, издава сборника „Time to Mow and Other Stories“ („Време за косене и други разкази“).
