Подобни книги ни поразголват, но какво и пред кого губим от това? Отдавна не ми е интересно да чета текстове с литературни герои. В тях авторите прехвърлят комплексите си върху измислени хора, а те самите - върху бели коне...
Пък то - кукотуй, тукоз...
Тази философска фраза ми е спомен от баба Русана, копанарката. Погребахме я наскоро, но още ми се привижда, приседнала в края на махленския дернек. Комшиите разговарят, а баба Русана обобщава с въздишка:
"Тукоз то! Кукотуй, тукоз..."
Ето че и аз се обадих от края на "махленския дернек" с една малко длъжка и може би ненужна "автобиография". Но... тукоз то.