Чудесен поет е Димитър Горсов! Със свой мощен глас и нежна душа, с неповторими метафори и огнени чувства, с оригинална образност и разпъващи на кръст страсти...
С лице в мравуняка. Стихове
Автор: Димитър Горсов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | КаринаМ |
| Брой страници | 60 |
| Година на издаване | 2006 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 93 грама |
| Размери | 20x14 |
| ISBN | 954315032X |
| Баркод | 954315032X |
| Категории | Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Снощи влязоха в градината и ми казаха звездите:
"Други тук седяха преди теб,
други гласове в росата екнеха и в друг завет
други ни обичаха... Ти кой си?"
Снощи облак скри небето, плака дъжд и грейна месецът.
И видях как розите като дечица
в празнотата на душата ми с кървящи ириси надничат.
И видях с воали бели да горят божурите,
зърнах обред в кръг магичен - свещ в ръка, която пали
ламъче като победа,
и съзрях врати с обкови сред атлазени градини,
и девойки с устни-бисер и мъже сред бранна слава
и дворци, и трон под лаври,
и беди, и пустош...
После се втвърди мигът и вятър връхлетя над мене
с гняв на просяк, който безответно
по вратите ми е хлопал в слепи нощи..
Нямах сила да избягам, ни да тръгна срещу него; нямах
думи-истини - да скърша упоритата си болка;
нямах даже злост в сърцето - към огледалата
на съновиденията камък да запратя
и на миналото тягостната маска да разбия...
Снощи пих в градината си, пях и плаках.
Стичаха се в нищото сълзите ми,
докато в плача ми, като в питане без отговор,
се разби небето... И прозрях:
вярвал съм като слепец в звездата си, а тя
никога за мен не е изгрявала!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
