Тази книга е памет за Блага, но може би и трошичка от националната памет. Затова се потрудих да осъществя тома със съдействието на мнозина роднини, приятели, познайници, колеги.
Мнозина обещаваха да напишат своя спомен, но след това не устояваха на думата си. Така става винаги при подобни колективни сборници, не е за чудене. Мисля, че Блага и сега им прощава, както цял живот.
Със стар редакторски опит поканих над 150 души - зная, че се отзовават към 20-30 процента. Изненадаха ме приятно - повече от половината написаха, нещо нечувано в практиката. Признателен съм им.