Роден в град Сетубал (1933), с баща португалец и майка италианка, Антонио Озорио е от сравнително късно прописалите автори (през седемдесетте години). Навярно затова в неговото творчество житейската мъдрост е намерила тази изчистена от словесна натруфеност форма на един уравновесен поетичен дискурс, за който казват, че е "емоция побрана в спокойствие". Поет и адвокат, главен редактор на списание Форо даш Летраш на Дружеството на писателите-юристи, Антонио Озорио има публикувани книги в Бразилия, Испания, Франция, Италия, както и статии на английски, на каталонски.

Вход
Преди да влезеш в зоопарка
билет купуваш
от субект,
осем часа
в клетка малка.

Щурец
Дете що щурец откъсва,
крак по крак,
частица по частица,
от душата си мъничка.

Да ги върне няма кой,
ни щуреца, ни детето.


Крави
Очи черни,
Очи пълни,
С отчаяна дълбока доброта

Грапав и зелен език
Галещ плахите четириноги.

Подир ножа,
Проснати,
Халища окървавени.

Непресъхващ извор на любов.


Кон
Ще дойде ден
Някой благодарен
Да остане и да каже:
- Влез
и с нас на масата хапни.

Ключови думи: Лято с книга, Промо -20%