ОТ АВТОРА ЗА АВТОРА
Мирон Иванов казваше, че автобиографията мяза на документален филм, гледан отзад напред. Та и аз, щом погледна от моите 80 лета към началото на живота си, виждам, че съм се пръкнал на 25 януари 1926 г. в Старозагорското село Дълбоки, но съм отраснал в Бургас. Там завърших търговската гимназия, но не станах счетоводител, а учител н едва 20-годишен вече бях директор на прогимназия. Ала и това не ме поблазни, защото ме загложди писателският мерак и дойдох в София да уча български език и литература. Влязох обаче във Факултета за стопански и социални науки, защото по великомъдрия тогавашен канон завършилите търговска гимназия можели да се образоват само в икономическия профил. Междувременно навлязох в журналистиката и останах в нея докрай. Увличаха ме парещата новина и репортажът от мястото на събитието, интервюто с интересни люде и журналистическите разследвания. Ала и писателският ми мерак не угасна. Пишех художествени очерци, разкази и стихове, отдъхвах в хумора и сатирата, размишлявах в есетата... Така създадох доста работи, някои от които влязоха в ред литературни сборници. А в последното десетилетие излязоха книгите ми: "Бълхите, които изядоха лъва", "Бий, барабанчик!", "Докосване до съкровеното", "Бунтовна кръв" и "От предците до внуците". Навярно ценителите са видели нещо свястно в мен и творбите ми, та ми бяха присъдени Златното перо на Съюза на журналистите и трите степени на орден "Кирил и Методий", Орден на труда, златният медал "Капитан Петко войвода" и др. А, освен половинвековното ми членство в СБЖ, бях приет и в Съюза на независимите български писатели.