Новият XXI век е зареден с повече опасности и с твърде малко надежда за тяхното отстраняване. Хората започват да разбират, че тероризма в Кавказ, в Близкия изток и Централна Азия е прах в очите им, за да не забележат как легионите на империите се настаняват край нефтените и газовите полета и слагат ръка на рафинериите, петролните кладенци и тръбопроводите. Всъщност, битката за енергийните ресурси започна в началото на 90-те години на миналия век в Персийския залив.
Второ десетилетие Русия води жестока война в Чечения и провежда подривна дейност срещу Грузия, заради прозападната и политика. А знае се, че в Кавказкия район минават важни транспортни коридори на нефт и газ за пристанища на Черно и Средиземно море...
Издирвайки Осама бин Ладен американците и техните съюзници навлизат все по-навътре в планините на Афганистан и в задънената улица на войната. По същия начин, както руснаците през 80-те години на XX век.
Към старата Европа прииждат имигрантските вълни на исляма и изграждайки „новата” си самоличност, започват да променят безвъзвратно самоличността на Западната цивилизация.
Едва са минали 6 десетилетия от края на Третия райх и по улиците на големите градове на Европа и на Русия се появиха бръснатите вълни, кървавочервените знамена и черните свастики. Техният „ВРАГ” сега са имигрантите-ислямисти, а утре - защо пак не евреите?
Политическата класа по света дегенерира. Една част от нея избива комплекси за малоценност, а друга - избива или отравя политическите си противници...
Заради отслабналите си социални рефлекси, светът все по-ускорено се насочва към глобална военна катастрофа. Но ако оръжията не довършат Човечеството, то същата работа ще свърши Природата, която непрекъснато предизвикваме.
И все пак, нещата могат да имат и по-добра развръзка, ако осъзнаем ГЛОБАЛНИТЕ ЗАПЛАХИ. Това е посланието на тази книга.
Димитър Х. Попов