Едва осемнайсетгодишен Уили Дън напуска Дъблин през 1914 г., за да се сражава за Съюзническата кауза, без изобщо да съзнава нарастващото политическо и религиозно напрежение, което оставя у дома.
Заглавието „Далече и отвъд" е взето непосредствено от стария популярен английски марш "A Long Way to Tipperary", който в ранния ентусиазъм на 1914 г. войниците на Западния фронт пеели по пътищата на войната.

С поетична нежност Себастиан Бари описва чувствата на другарство и хумор между Уили и войниците от Кралския дъблински артилерийски отряд, но и жестокостта и скръбта на войната, както и раздвоеното чувство за лоялност, измъчвало мнозина от ирландските доброволци. Проследявайки пътя и преживяванията им в хода на войната, Бари разкрива драматизма на Великденското въстание през 1916 г. в Ирландия и как един такъв незрял политически момент рефлектира върху душите и съдбите на момчетата, които в същото време се сражават за краля на Англия на чужда земя, с техните парализиращи ги съмнения и угризения.
Това е и разказ за погубената любов на младия Уили, който оставя любимата си Грета у дома, за да се запише доброволец. Книгата описва също как войната слага своя отпечатък върху неговите взаимоотношения с възрастния му баща - началник на Дъблинската столична полиция и пламенен роялист.
Въпросът, който Себастиан Бари поставя, е за каузите, смисъла и границите на войната, в която момчетата участват, докато вихърът на събитията помита всичко около и вътре в тях.