Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Историческата поредица „ Ятаган и меч“ в петте си части прави най-голямото изследване на еничарския корпус досега. Авторът черпи информацията си от книги на тайни общества, плод на дългогодишните му проучвания. Като резултат получаваме наготово автентични данни, които не можем да прочетем в нито един от учебниците по история. В първата част - “Еничар”, авторът представя една различна истина за еничарите и тяхната роля в обществото. Токораз Исто /авторски псевдооним/ се е постарал да проучи и да ни представи в дълбочина ислямската секта на бекташите, чиито членове са били eничарите. Интересен е и паралелът между отделните религии – ислям, християнство и юдеизъм, който е направен по достъпен за вникване в смисъла им начин. Книгата е написана увлекателно, интригуващо, романът е динамичен и създаващ чувство за напрежение. Историята, представена по този коренно различен начин, ни дава много теми за размисъл.

Един от тежките моменти за българите по време на османското владичество е бил така нареченият „кръвен данък“ - младите момчета от народа са били потурчвани и обучавани като воини на противниковата страна. Всички помним сцената на отцеубийство във „Време разделно“ и настръхваме при този спомен.

Но дали това е правилната интерпретация на този исторически момент, или има и друга гледна точка? Нали тези мъже, въпреки различното вероизповедание, са българи, кръвта ни е обща, предците ни също.

Този различен поглед към еничарите ни показва Токораз Исто в първия от поредицата исторически романи, като прави опит да реабилитира тази част от нашия народ, с романа си ни приканва да се отърсим от тесногръдото си мислене, че всеки който не е християнин, е чужд, за да не живеем в омраза към различното и различния.

„Еничар“е първата книга от петте части на историческата поредица „Ятаган и меч“.

В нея авторът прави задълбочено описание на еничарите, като основното оръжие на Османската империя. Защитава тезата, че най-добрите войни- еничари са били българите.

Книгата ни връща много назад във времето, в онези страшни и кървави времена на господство на Османската империя. Освен всички данъци, които раята е трябвало да плаща, е съществувал и „кървавия данък“,най-тежкия и страшен данък в историята ни.

Романът проследява живота на едно обикновено българско момче, Петко Боляров, жертва на този данък.

Много реалистично авторът е описал живота и обучението на младите еничари в еничарския корпус. След усилени тренировки,уплашените момчета са превърнати в машини за убиване. Процесът на потурчване е представен като доброволен.

В резултат на умело манипулиране, тяхното съзнание и мислене се променя и в крайна сметка те сами чувстват, че са готови  да приемат исляма.

Едно от призванията на еничара е да бъде и духовен водач първо на себе си,а след това и на останалите хора.Но всъщност те стават част от ислямската секта на бекташите, към която принадлежат всички еничари.След това всички са разпратени в Анадола, в различни турски семейства.Целта е да бъде сломена тяхната гордост ,да забравят напълно своята етническа принадлежност,да научат и да уважават турските празници.

От този момент съдбата на Петко, приел името Ибрахим Абдаллах, е различна от съдбата на другите. Това е така, защото той е смятан за Махди - последния и най-важен пророк, който ще постави край на пророците и ще сложи точка  на божието учение. Според преданието Махди ще се роди в някой от поробените народи от Изтока, народ със славно минало, принадлежал към Великите ездачи.

 В романа има  прави съпоставка на всички религии и ясно се посочва тяхното основно предназначение - да помагат на изгубилите се да намерят отново верния път към Бог, без значение как го наричат различните народи. Той е един за всички и любовта  му към нас, хората е безгранична.

 Основната идея, залегнала в романа, е да приемем отново еничарите, да ги признаем и да не се срамуваме от тях.

Книгата е плод на дългогодишни проучвания на секретни текстове и общества. Тя е нов и много различен поглед на българската история. Дава ни основание да тълкуваме по съвсем друг начин събитията и причините, довели до появата на еничарството.

“Еничар” е първата книга от обемистата пенталогия на Токораз Исто, която ни потапя в един нов свят със стара слава. Слава, която много често е изопачавана, преправяна и нагаждана за спрямо целите и желанията на хора, които са искали информацията да остане забулена в мъглата на омразата и нетърпимостта.
Каква е истината за Османската империя? Дали наистина знаем всичко за еничарите? Познаваме ли религията, която изповядваме?
Четейки тази книга, въпросите започват да ни застигат един след друг.
Изпълнен с много история, философия, история на религиите, тайни учения и мистерии, сюжетът ни е представен чрез историята на Петко Боляров, който след верига от приключения и премеждия попада в еничарския корпус. Там е прекръстен в Ибрахим Абдаллах и въведен в Исляма, за да служи на султана на Османската империя. Тежко и мъчително обучение, пречупване на воля и гордост, ловки манипулации.
Очаква ви интересен път, който започва в околностите на Араповския манастир, минава през село Козбунар, Одрин, Диарбекир, Анкара, Танжер в Мароко, Истанбул и завършва по бреговете на Азовско море, където е бойното кръщение на новите еничари.
Някак си измамно тежка и обемиста изглежда тази книга, но се чете неподозирано бързо. Тя поставя началото на един огромен труд, който авторът е положил с мисълта да ни разкрие колко много не знаем за еничарите, за Империята, която ни е управлявала повече от 450 години и за самите себе си като българи.