Младият монах Уилфрид е изпратен от английския крал Алфред в Константинопол, за да научи гръцки и арамейски, така че да обучава книжовниците от манастира в Уинчестър, превeждащи библейските текстове на староанглийски. По пътя си той среща капитана на търговски кораб Филип, който учи в знаменитата Магнаурска школа, и двамата младежи стават приятели. В Константинопол те се срещат с българския принц Симеон, неговата братовчедка Тервела, болярката София и брат й Любомир.
За България това е епохата на мъчителното отхвърляне на древното езичество, на приемането на християнството и краха на племенните култури. На този фон разцъфва нежната, страстна и трайна любов между Филип и Тервела. В същото време София и Симеон страдат от мъките на неосъществената любов, защото от бъдещия владетел се изисква да встъпи в династичен брак, който ще осигури мир за царството...

Виктория Забуковец е родена в София през 1930 г. Предучилищното си образование получава в Унгария. За да не забрави родния си език, я изпращат в София, където учи в колежа “Санта Мария”. През 1942 г. се връща в Унгария, а през 1948 г. емигрира в Австралия. Завършва магистратура по история, английски и немски език и социология в университета в Аделаида.
В. Забуковец има уникален подход към историята, когото нарича “методът на решетката”. Вертикалната й ос показва годините и датите, а хоризонталната - съответстващите на тези дати държави и събития. Като сравнява историята на западните нации през 8-ми и 9-и век, В. Забуковец открива, че крал Алфред Велики от Англия, франкският крал Карл Велики и княз Борис и цар Симеон са били съвременници, поне в част от живота им. Изненадата й е още по-голяма, когато осъзнава, че те е трябвало да се справят със сходни проблеми и са лелеели близки амбиции. Така възниква идеята за “Светлината на черното мастило”.