Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Световният фентъзи жанр има различни представители, но един от най-ярките е популярният  британец Джон Р.Р. Толкин, чиято книга "Силмарилион" е публикувана през 1977г., и поставя началото на хронологичното развитие на Средната земя.

Заглавието предшества "Хобит" и "Властелинът на пръстените", като книгата е съставена от разкази, които имат характер на легенди, пропити от богатото въображение на автора и  създадените от него географски места и писмености на народите, населяващи Средната земя.

Не е случаен  впечатляващият факт, че почитателите на творчеството на Толкин, стават все повече и продължават да се увеличават непрекъсното, като  за този интерес  неминуемо допринася   не само настоящата книга, но и  безспорният му  шедьовър  „Властелинът на пръстените”.

Споменавайки името на Толкин, в съзнанието ни моментално изниква „Властелинът на  пръстените“. Едва ли има човек, който да не е чувал за тази книга и безспорно тя е най-популярната Толкинова творба.

Но за „Силмарилион“ със сигурност можем да кажем, че е трудът на живота му.

Непубликувана преди смъртта на Толкин, книгата достига до огромния брой фенове, благодарение на неговия син Кристофър. Той се заема с нелеката задача да издири, редактира и подреди множеството ръкописи, оставени от баща му.

„Силмарилион“ представлява сборник с разкази за най-ранната епоха от митологичния свят на Толкин, което я прави почти задължителна за всеки фен на „Властелинът на пръстените“ (където, между другото, се разглежда едва третата епоха).

 В книгата е описано сътворението на света, както и бунтът на първите творения. Тя е разказ за епичната битка между Доброто и Злото. Тема, която на някого може да му се стори изтъркана, но Толкин майсторски я превръща в нещо, което да занимава цялото ти съзнание, така че непрекъснато да си повтаряш: “Това е само книга, не е реалност“...

 И все пак да те измъчва натрапчивата мисъл: „ Ами ако е истина? Не може всичко да е измислица - толкова е подробно и реално...“.

 Да, това е светът, измислен от Толкин! Той е толкова реален, че потапяйки се в него, сякаш четеш не художествена измислица, а по-скоро историческа хроника...

Драги читатели, няма да ви заблуждавам с изтърканата фраза, че това е книга, която се чете на един дъх.

Не, „Силмарилион“ съвсем не е такава книга!

 Тя е много сложна и трудна за четене, но същевременно е и най-неповторимото и изключително четиво, сътворено от простосмъртен, което аз лично съм чел. Това е книга, която не искаш никога да свършва, за да не изчезне от погледа ти картината на един прекрасен и малко опасен, но невероятно изумителен свят. Свят, който не можеш да повярваш, че е просто измислица....

A може би не е?!