Авторът е клиничен психиатър и преподавател в Катедрата по психиатрия при Медицински Университет — София. Има изследователски опит в областите на личностовата патология, зависимостите, транс-културална психиатрия, катамнеза на шизофрения, апробация на клинични инструменти и иновативни подходи за обслужване. Бил е експерт в Програмата за развитие на ООН и в международни организации и консорциуми по психично-здрабни проблеми. Автор е на 90 научни публикации. От 2001 г. е главен изследовател на проучвания в психично-здравната област по Рамковите Програми на ЕС. Член и съосновател на Българската Психиатрична Асоциация.
Тази монография е единственото у нас и едно от малкото в света системни изложения върху прилагането на принудителни мерки за психиатрично лечение — област на много дебати, малко научни данни и труден баланс между различни, често противоположни, интереси. Тя представя критичен анализ на данните от българската извадка от международно проучване върху принудата в психиатрията, проведено с подкрепата на ЕС.
Резултатите могат да се използват при изработването на здравни политики. Те разкриват обхвата, клиничните и психо-социални характеристики, предикторите и ефективността на принудата в психиатричните стационари.
Принудата е антипод на автономността — прокламираната крайна цел на съвременното психиатрично лечение. Степента, в която принудата се прилага етично, и мястото, което общността и психиатрията отделят на психично болния върху измерението принуда — автономност, ще определят бъдещия облик на психиатричното обслужване и постижимостта на глобалните психично-здравни приоритети.