Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Наскоро Георги Николов, известен на почитателите на българската поезия със стихобирките си „Настройване на гледката“, „Центурион на прага“ и др., представи и новия си роман“Киноманът“. В него може и да не откриете, някаква стилизирана сюжетна линия, но авторът по един своеобразен начин, изпълнен с много носталгия и топлота, споделя своите мисли и спомени за едно, неотдавна отминало време.

Роман за хората, все още способни да изпитват носталгия към времето  на седемдесетте и осемдесетте години на миналия век. За онези почитатели на седмото изкуство (тази година на 28 декември се навършват 115 години от първата прожекция на братята Люмиер), пораснали и израснали с филмите на Бергман, Бунюел, Копола, Фелини,  Скорсезе и др. Не е, разбира се, пропуснато и българското кино, с шедьовъра на Бинка Желязкова „Привързаният балон“ и други.

„Киноманът обръща внимание на странни неща. Когато пуска на домашното си кино истински филм, потапя се в него, попива всеки епизод, запаметява и най – дребната му подробност.“

Но киноманът е и нещо повече. За това ще ви разкаже Георги Николов.