Просто невероятна книга! Напомня ми за Дан Браун. Просто неочаквано добра книга.
Аномалия
Автор: Людмила Филипова
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела, Ентусиаст |
| Брой страници | 496 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 434 грама |
| ISBN | 9789542809302 |
| Баркод | 9789542809302 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Аномалия е роман, вдъхновен от реални събития и хора, променили света ни, и легенда, ревностно пазена от десетвековна фамилия, белязала историята на Европа и Ватикана. Разтърсваща история с неочаквани обрати за парадоксите на живота и реалността, които обитаваме. За значението на любовта, същността ни и силата на мисълта. За последиците от битката на хората да бъдат богове и за тайната на пророчество, вълнувало хората от 2000 години - водело религии и велики учени.
1721 г. Исак Нютон предупреждава за фатална грешка в тълкуването на Завета. 1997 г. професор от Кеймбридж предвижда неочакван обрат в глобалната мрежа. Проектът на Пентагона АРПАНЕТ, превърнал се в ИНТЕРНЕТ, достига революционен бум на потребление. А десет години по-късно институцията инвестира милиарди, за да създаде следващото виртуално ниво. Коледа, 2011 г. Светът чака края си. Ватикана - Второто пришествие. Пентагонът - Аномалията. Една жена, Даниел Уокър, трябва да разчете най-пазения ръкопис на Нютон, докато копнее за любовта на младия принц Флавио Киджи. Задачата й е усложнена, заради мистериозния Айн, който я преследва сякаш през всяко електронно устройство. Последният ден на 2011 г. Принц Флавио изчезва. А той е единственият, който може да открие изчезналите страници от ръкописа, в който е отговорът на една от най-големите загадки. По целия свят започват да се случват необясними явления и бедствия. Човечеството се оказва на прага на война, в която врагът няма лице. Най-страшните пророчества се сбъдват заради най-големите човешки амбиции. Докато всички парченца от пъзела се подреждат в неочакван финал.
Завистта и злобата предел не знаят.
Но те разяждат сърцата и душите на тези, които ги изпитват, така че са само за съжаление!
Да поздравим Людмила за хубавата книга и да и пожелаем да напише и още много интересни книги!
Колко много завистници и неиздадени автори.Какво се промени в неуспешната ви кариера след негативните коментари?Аз като читател се наслаждавам на интересните сюжети.Надявам се на нови заглавия от авторката и чакам с нетърпение всяка следваща книга.Успех!
Човекът на писал коментар 35 не е наред. Да напише над 5 абзаца на тази книга Аномалия просто е невероятно. И да не би да мисли, че някой ше прочете толкова много просто се лъже.
На България й предстои да стане дуалистична държава, но не заради въпросните конспирации, а защото тя вече е станала една двулична държава. В нея все по-отчетливо съзираме очертанията на една маска, която всъщност не е нейното лице. Тази маска един ден ще се откърти от досегашния й образ и отдолу ще се покажат една друга държава и един друг народ. Главен виновник за това състояние на нещата е червеят на атеизма и конформизма, на религиозния синкретизъм и безнравствения позитивизъм. Той живее в нашето тяло от поне 60-70 години, но ларвите му дремят от столетия. За това време е проял вътрешността на българската духовност до такава степен, че към настоящият момент България представлява само една дървена коруба на православна държава с куха сърцевина от битов атеизъм. Тя живее с двоен образ - един външен и един вътрешен и те, уви, въобще не съвпадат. Днес българите бавно и упорито се превръщат в хора с двулични сърца и две лица. Днес те са двойнствени и в своето поведение, и в своя морал, и в своите мисли.
Те например твърдят, че са православни, но празнуват с католиците; казват, че не са расисти, но мразят циганите; мислят се за демократи, но въздишат по комунизма; смятат се за европейци, но емигрират в Америка; хвалят се, че са патриоти, но псуват държавата си; говорят, че държат на традициите, но винят Църквата, че не е модерна; гордеят се с фолклора си, но слушат чалга; мислят се за „бели хора”, но се печат до черно в UV „фурни”; обръщат си бърните със силикон и носят халки на носа като негри от племето зулуси на залез слънце; пишат в Конституцията си, че са „традиционно православни”, но нямат вероучение в училищата си; празнуват най-светлите си християнски празници, като се търкалят по росни поляни, сякаш са луднали самодиви, а не християни, или като се друсат в кукерски носии по площади и стъгди до пълен умствен припадък и до получаване на езически екстаз; карат постите си като преяждат, почитат светците си с ходене по врачки и баячки, а съвсем до скоро смятаха Нова година за Коледа (тя пък какво е всъщност и до ден днешен не знаят).
Това двояко отношение към нещата, тази им двойствена обърканост се отрази дори и на извън духовния им битов свят - имат нещо като парламентарна република, но ги управляваше цар, който пък беше министър-председател, заедно с комунисти, които пък бяха партньори с турци, които преди време те самите изгониха от страната, а днес един пожарникар им стана султан. При това положение дори фактът, че Народното им събрание се помещава в Партийния дом, Президентството – в сградата на хотел „Шератон”, Министерският съвет - в тази на ЦУМ, Национално историческият музей - в „Зала договори” на правителствена резиденция, докато Столична Община иска да е в Централна баня, някак си изглежда съвсем естествен и нормално безобиден.
С други думи навсякъде в днешна България се е вселил двуликият Янус.
Поради това българинът изпитва остра болка от скоротечна загуба на идентичност и раздвоение на личността. В това си шизофренно състояние той не знае дали иска да продължава да е православен човек от XXI век, което му се струва все по-трудно и незаслужено мъчително, а тясната пътека на Православието все по-каменистостръмна и трънлива, или пък да вземе да се лашне на воля по широкия път на новопридобитата си модерност, накичен отгоре до долу с неоновите лампички и стикери на икуменизма и фриволното общение с иноверци, доволен и сит на бурните им аплодисменти, каквито всеки нов „селски идиот” получава от своите „доброжелатели” и „приятели” на Запад. Такъв го намираме сега, зависнал на този труден исторически кръстопът - нещо като „петолъчката” до Сливен, ама в историческа перспектива, с видимо спрял мисловен процес и полудебилен поглед в очакване да изненада сам себе си, като най-накрая вземе някакво решение. Господ търпеливо го чака да тръгне нанякъде, за да отсъди каква ще е неговата съд-ба, сиреч присъда. Дали ще е достоен да се нарече Божий народ или не.
Ако ли пък нашенецът все пак, в типично негов стил, реши да си остане такъв, какъвто си се харесва - двулико-разделен, ще рече, ни католик с католиците, ни православен с православните, ни атеист, ни вярващ, ни българин, ни турчин, ни хладък, нито горещ, то тогава навярно Господ ще го „изблюва из устата си” (Откр. 3:16). Защото не веднъж го предупреждаваше: „Помни, прочее, как си приел и чул, и пази, и се покай” (Откр. 3:3). И най-вероятно ще отсъди да получи като награда една дуалистична държава, та да приляга по-добре на двуличния му характер.
Сигурен съм, че много от нас мислят това само за една фантазия, която няма как да се случи и че всеки, ако не национално, то поне лично – като запазен от подобни сътресения. Но всъщност всичко това, за което става въпрос, се е случвало не веднъж в историята.
Така например Господ реши да предаде на волята и управлението на исляма всички онези православни народи, които отстъпиха от Светото Православие и изпаднаха в ерестта на монофизитството, монотелитството, арианството, несторианството и други ереси, при което цял Египет, Сирия, Армения, Ливан, Персия и въобще целият Изток на Римската империя тутакси станаха собственост на полудиви бедуински племена от Саудитска Арабия, та чак до днес. Системно униатстващите пък балкански държави България, Сърбия, Гърция и частично Влашко и Молдова заедно с перлата на Православието Византия предаде на „милостта” на османските и селджукски турци. Преди това заради отстъплението на Великоморавия и Блатненското княжество и срамните гонения на светите равноапостолни братя Кирил и Методий и техните ученици, земите и народите на тези две държави бяха мълниеносно унищожени и предадени за управление на маджари и немци почти до края на ХХ век. Полша пък поради неспирното си движение от Православие към католицизъм и обратно, бе прехвърляна за общо ползване ту на Германия, ту на Швеция, ту на Русия. От друга страна същата тази Русия, както не веднъж е забелязвано, заради безумните си увлечения си по Просвещението и по всичко френско получи като подарък Наполеон насред Москва и едно доста добро копие на Великата Френска революция и нейните „светли” идеали под формата на Велика Октомврийска революция и нейните още по-„светли” идеали.
Нескончаемото залитане и поклоничество по протестантизма още от времето на Петър I и въобще по всичко немско от друга страна им доведе Хитлер и Вермахта, за да им се любуват на воля по цялата европейска част (Сибир остана далеч от мераците за модернизъм и в него чужд ботуш не влезе). Tя все пак за разлика от останалите отстъпници, като че ли единствена си взе някаква поука от всичко това. Преди точно 100 години през 1912 г. балканските народи също показаха, че са научили своя 500 годишен урок по Православие и тогава Господ им помогна с лекота да си върнат всичко загубено и да прогонят нашественика друговерец от Европа. За съжаление, това продължи едва една година и през 1913 г. същите тези народи показаха, че много лошо са научили първия урок за Каин и Авел. Поради тази своя грешка за тях настъпиха катастрофални последици и неразбории, които не спират и до ден днешен.
Ето защо ние нямаме никакво основание да смятаме, че щом непрекъснато отстъпваме от чистотата на вярата и непрекъснато даваме доказателства за своята топлохладност и леност, няма да получим за това подобаващо на делата ни възмездие. Напротив, щом Господ е предал дори Иерусалим и богоизбрания еврейски народ на запустение и разорение, то какво остава за нас „безобразните” в Христа.
Едно време Европа яхнала дивия бик на Зевс и прескочила Босфора, за да иде в Азия. Днес пред България стои същият избор - да блудства с еретици, за което ще бъде предадена на ислямска Азия или да остане православна и да заслужи Небесното Царство.
Дали ще бъдем двуликият Янус или двуглавият византийски орел.
Това зависи от самите нас!
Тези книги са пъти по-хубави и смислени от тези на кадъната Шафак, например.
Стига сте рупали срещу родното
Коментарите под номера # 9,11,13,14,17,18,23,24,26,27,и 30 са писани от самата авторка.От благородна скромност не се е да се подписала под тях.А ако # 20 е самата Венета Райкова,значи ,че тя е или слънчасала от жегите,или Милчето и е кихнала някой лев.да каже тези топли ,но много лъжливи 10 думи.
Иначе този тотален КИч,който не заслужава да се нарече роман, няма никаква интелектуална и сететическа стойност.Тои е в стил чалга и фолк в литературата.Писан от автор,който не знае самия,какво иска да каже.
И без пари да ви я подаряват,пак не си струва да си губите времето да я четете. Става само за рециклиране.
Сега очаквайте новия и прекрасен документален исторически роман.Темата е за онези благородни добряци, турците,дето са бити и мъчени и тормозени от винаги лошите гадняри, българите по времето на "турското им кълтурно присъствие" в България от 14 до 19 век!
Българските автори са принудени да се самофинансират. За Людмила Филипова обаче това не е проблем. Може да си избере всяко издателство за своите книги.
Колко странно нещо са хората, включително и издателите, (визирам 'Етусиаст''), понеже Людмила е внучка на бивш власт имаш комунист, издават всичките й книги, без значение от съдържанието им. Априори това означава, че тя има пари и бързат с издаването, с рекламата и прочее. Тъжен процес. Тъжна картина, особено когато става дума за изкуство.
Дано се увеличават все повече добрите български писатели. Може и да е "Дан Браун в късен пост-соц вариант", но това е нашият българския Дан Браун.
Вижте нямам нищо против нея, но голямата драма на България е че само протежета определят облика й. Не става така, изкуствено е и фалшиво, за това цялата ни работа е такава.
Кой ги пише тези глупави и безсмислени кометарии?!? Защо има хора да се занимават с това червено протеже, което ако беше само никой нямаше да публикува, камо ли да коментира.
Тази определено е в списъка ми с желани покупки :)
Книгата никак не е лоша, историята е интересна, действието - заплетено, вярно има някои пропуски в детайлите, но като цяло си струва времето прекарано в четене. На авторката пожелавам все повече хубави книги, а на всички хора "Мислете добро" :)
Щом романът е толкова хубав, нека авторката си опита късмета в чужбина. Да видим дали някой издател извън България ще публикува това недоносче. А има доста добри български романи, които ги търсим в Хеликон и не ги откриваме. Например "Тайната на белия саламандър". Защо?
Книгата е много добра и мога само да се радвам, че българин е написал това. Явно не е предпочитана тема на някои хора, но не виждам изобщо никаква причина за сравнение с Даун Браун. Не виждам и защо непрекъснато трябва да се плюе срещу нещо смислено, излезнало от български автор. В същото време, всички вие гледате прехваления "Стъклен Дом" и не спирате да се кефите колко готин е сериала, а в същото време като качество, идеи и сюжет не може и да стъпи на малкия пръст на чуждестранните сериали. Но въпреки това му се кефим, защото видиш ли българското кино се възраждало. Защо не сравнявате безличната игра на т.нар. актьори там с чуждестранните, а критикувате една наистина добре написана българска книга с един от световните гиганти Даун Браун??? Защото, ако авторката не беше българка щяхте да биете чела колко възхитителна е книгата! Айде огледайте се в огледалото, сигурна съм, че и там ще има мрънкане! А най-жалкото е, че книги се критикуват от хора, които дори не могат да пишат правино. Като оставим настрани недоволните от съществуването си на тази земя, пожелавам успех на авторката!
книга си е много хубава поздравления на авторката
Май няма да прочета скоро пак бг автор; книгата е жалко подобие на Дан Брауновите. Добре че не си я купих, а ми я даде приятелка. Изобщо не си заслужава времето за четене.
Изглежда "световното ниво" на Венета Райкова е под морското равнище! Не знаехме, че и тя е толкова тъпа. А може би не е тъпа, а само продажна.
страхотна книга!! поздравления за авторката!! българска книга на световно ниво!!
Евтини и елемнтарни писания за невежи и неграмотни съвременници! Това не е литература, а удебелен вариант на жълтата преса! След “Шок“, “Уикенд“, “Папарак“, “Жълто шоу“ и др., спокойно може да се издава и вестник "Аномалия" или примерно, "Мастиленият лабиринт" (перфектни заглавия за целта!)... Но, за авторката е под достойнството й да бъде сравнявана дори с Дан Браун (макар, той да е на светлинни години от нея!!!). Тя се сравнява единствено с... Умберто Еко. О, Sancta simplicitas! - http://www.webcafe.bg/id_1074494850_Sancta_simplicitas... Аман от графомани!
Въпрос към по-долу коментиращите.. какво толкова има повече Дан Браун и защо той е единственият, с когото сравняване? Неговите герои са също толкова еднотипни и безлични, колкото и в "Аномалия" ... може би дори повече, защото всичките му книги звучат като една.
Повествованието не е на това ниво, което очаквах, особено след като повярвах на едно сравнение с Еко, но предполагам и това е било част от рекламната кампания на книгата. В това отношение Дан Браун обаче събира малко повече плюсчета, признавам.
Извън критиките обаче и особено извън сравненията с ДБ - романът си има една добра идея, която е разкрита на читателя по подходящ начин, без да затормозява излишно ума. Моето лично мнение също съвпада с това, представено ни чрез историята в "Аномалия". Книгата не е върховна, не ни изненадва с нищо, но все пак е лека и достатъчно приятна за четене за тези, които искат да се разведрят.
Така че стига критики и негативизъм, има си и добри страни.
Мислете добро :)
Харесвам книгите на Людмила Филипова, впечатлена съм от тях и ги препоръчвам. "Аномалия" е един чудесно написан роман, макар
темата да не ми е от любимите.
В голяма заблуда сте, г-н Блажев – не последните, а всички са поръчкови от първото. Затова читателят да се доверява на собствения си прочит, всеки за себе си, не на анонимни форуми.
Предните два коментара са определено поръчкови, просто не мога да си представя някой да хареса този роман. Моето мнение е твърде пространно за коментар: http://www.knigolandia.info/2011/06/blog-post_21.html
Впечатлен съм от книгата и дни след прочитането й не спирам да живея в света й. Намирам идеите й за оригинални и добре поднесени. Особено за новия вид и жизнена среда в Итернет, обвързването на най-голямото откритие на Нютон със съвременния живот, финото преплитане на история, факти, разкрития и научна фантастика. Оценявам усърдието на авторката, с което е създала романа. Убеден съм, че дълго ще се говори за него и ще повлиява с посланията си всеки прочел го. А крайно негативните мнения тук си обяснявам единствено със завист и злоба срещу невижданата кампания, за която са се потрудили две издателства. А това само още веднъж потвърждава качествата на романа
Аз намирам книгата за прекрасна...ненатягаща се, доста приятна и поглъщаща докато я четеш. Аналогията с Дан Браун би могла да се сравни по-скоро в инфантилността, т.е. доста първична и недоразвита е. Като цяло до момента творчеството на авторката включва изключително много проучвания, което не изключва художествената измислица, но категорично и прави чест за времето и точността. Мисля, че Браун е далеч по-рамкиран като автор (и изследовател), от което пък отпада анлогията между двамата (в моите очи).
Аномалия уж е книга лека, приятна с ясно послание, което е...? Да, ама явно не е толкова лесносмилаема, колкото си мислят масата читатели...явно има доста неразбрали я, което е тъжното. Явно "елементарното" послание не е оценено от "критиците", а то, вярвам, е двигателят на живота ни. Казват, че в едно ястие, за да стане неповторимо, трябва да се добави и щипка любов. Е, в книгата, а и в други книги на авторката, има щипка любов и не само....В края на краищата всеки е свободен да направи собствения прочит и да проектира своите разбирания....
А важното май беше да сме хора иии...а,да..."да мислим добро"! :))))))))
Изключително безвкусно и неталантливо
Или тъкмо обратното!!! След дълги години разочарование от българската литература аз отново повярвах в нея, когато открих романите на Людмила Филипова. „Аномалия” също много ме впечатли и трябва задължително да се филмира! Чакам с нетърпение следващия роман на авторката!
Авторката е млада чаровница, която пише като шестокласничка, но се мисли за Дан Браун. Заради такива като нея, които си пробутват посредствените писания с много ПР, читателите отново ще започнат да отвръщат взор от българските автори. А напоследък има не малко млади таланти.
Не можах да оставя книгата 3 дни докато не я прочета, защото намерих себе си в романа. Всеки среща трудности в живота, но се различаваме по това как излизаме от тях! Надявам се да бъде и филмирана
Беше ми достатъчен бегъл поглед през романите, а и от всичко, което прочетох за тази авторка, имам чувството, че тя просто се задъхва от неспирен стремеж към себеизава, но за жалост не пред белия лист. Както казват много шум за нищо.
Беше ми достатъчен бегъл поглед през романите, а и от всичко, което прочетох за тази авторка, имам чувството, че тя просто се задъхва от неспирен стремеж към себеизава, но за жалост не пред белия лист. Както казват много шум за нищо.
Даа, общо взето, с тия реклами на тия издатели станахме жертва на доста полумозъци - и български, и чуждестранни. Оттук нататък - само независими и непробутвани рекламно книги! Егати таргетгрупата...
Мъкааааааааааааааа...
Много разочароваща книга. Скучна, лошо изградени персонажи и сюжет... Слаааба, много слаба... Дайте си ни Дан Браун и не ни мъчете с български ментета... И папата, не принц, да дойде да я рекламира, все тая...
Който прочете Аномалия, ще се убеди колко абсурдно и безпочвено е това твърдение. Все едно всички, които са писали за убийства или космически кораби да са имитирали Агата Кристи. Проблемът обаче е друг – някои читатели са чували само за Дан Браун...
Дан Браун в късен пост-соц вариант!
Разбира се, че е аномалия да се имитира всячески Дан Браун, но имитацията е нещо, което прилича на оригинал, но в никакъв случай не е. Така, както и лъжата в никакъв случай не е истина, независимо от това в каква степен имитира истината.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
“Мисълта, тя е всичко! Претворява, създава или убива... Винаги има избор!”
Какъв избор ще направим ние?
Ще предадем ли човечеството?
Ще го обречем ли на една виртуална реалност, където всеки и всичко е маска?
Една вековна тайна за Второто пришествие пътува през вековете. Разтълкувана от Исак Нютон, тя достига до нас и ни поставя пред избор, който може да реши съдбата на човечеството.
В същото време книгата е животът на една древна, десетвековна италианска фамилия, ревностно пазеща трудовете на Нютон в своите архиви. Така се получава вълпуваща и заплетена история на таен проект на Пентагона, пророчествата на Нютон и фамилната история на принцовете Марио и Флавио Киджи, прототипи на героите Лудовико и Флавио Киджи. Действието е забързано, с невероятни обрати и подплатено с много исторически и научни факти.
Таня Вескова, Хеликон Шумен
Людмила Филипова е родена на Великден през 1977 в София.
Людмила Филипова завършва висшето си образование в УНСС, където се дипломира като бакалавър през 2000г. После учи магистратура към американския университет City University.
Авторката е вече номиниран в международни литературни конкурси като уважавания американски “Hidden River” и за втори кръг на европейския “Prix du Livre Europeen” 2008. Книгите й предстои да излязат на турски, руски, сръбски и немски.
Първата си книга Людмила пише без литературна амбиция. Опитва се във формата на роман да представи своята гледна точка за краха на комунизма и преходът към демокрация. В него авторката вплита секретна и непубликувана до сега, скандална информация от архивите на дядо си и драматична история за любовта на мъж и жена от два несъвместими свята.
Людмила Филипова завършва висшето си образование в УНСС, където се дипломира като бакалавър през 2000г. После учи магистратура към американския университет City University.
Авторката е вече номиниран в международни литературни конкурси като уважавания американски “Hidden River” и за втори кръг на европейския “Prix du Livre Europeen” 2008. Книгите й предстои да излязат на турски, руски, сръбски и немски.
Първата си книга Людмила пише без литературна амбиция. Опитва се във формата на роман да представи своята гледна точка за краха на комунизма и преходът към демокрация. В него авторката вплита секретна и непубликувана до сега, скандална информация от архивите на дядо си и драматична история за любовта на мъж и жена от два несъвместими свята.
