от bookgirl / дата: 05 апр 2012

Сякаш Лукяненко е писал книгата по моя поръчка. Успя да задоволи (почти) всичките ми изисквания : ) Подобни сюжети са ми страшно интересни. И не само това. Въвеждащите части на всяка от отделните глави на книгата са истински бисери (особено тази на глава 11 за начините на събуждане и мъжкия глас с кавказки акцент : D ). Тук е мястото да отбележа колко ми харесва чувството за хумор на автора. По десетобалната система му пиша 100. Не се страхува и от самоиронията. Напълно споделям това, което изпитва, когато започне нова книга от любим писател. Получава и бонус от мен, защото начинът, по който функционалите се бъзикат с живота на хората, ме накара да се сетя за един мой любим (но позабравен филм) - Dark City. А заиграването с руската класическа комедия "Иронии на съдбата или Честита баня!" ми достави голямо удоволствие (тази лента е велика, предупреждава за опасностите, произтичащи както от ергенските запои, така и от съветската архитектурна мисъл и строителство, а като прибавим и актьорската игра, и невероятната музика ...). Така, сега минавам към коментар относно героите. Кирчо е симпатяга. И не го казвам само, защото в момента, когато е затънал до шия в приятно ухаещи продукти на отделителната система, се притеснява главно за кучето си или пък, защото понякога обича да си прокарва закуската с концентрат (само руснак може да понесе това, все едно си сипва бозичка). Просто има нещо в него, в начина му на мислене, в начина, по който се почувства, докосвайки за пръв път дръжката на вратата на кулата. Разполагаме и с мацка, която буквално го подмамва да скочи в заешката дупка. Това е моментът, с който започва същинското приключение, естествено. Налице са и чудесно изградени, запомнящи се второстепенни образи: колоритният таксиджия, чалнатата съдържателка на хотела, дъртата съседка-клюкарка (не може без някоя такава зла бабичка, която вместо да си гледа турските сериали, си води подробен отчет кога излизаш и се прибираш), тъпичкият бодигард, проявяващ удивителна проницателност, когато се изправи пред по-страшен противник и настане време да мисли за собствената си кожа, писателят-фантаст Мелников, предлагащ няколко възможни теории за случващото се от гледната точка на известни руски автори, творящи в същия жанр (много е забавна тази част), да не забравяме и жената-ковач Василиса (смесица от Зина, принцесата-воин, професионална кечистка и самото въплъщение на милосърдието). А световете, които обрисува Лукяненко в своя роман... Ами, ще кажа само, че си заслужава да се видят, но не е здравословно (пък и препоръчително) да се застояваш кой знае колко в тях ; )

от niki / дата: 07 мар 2012

че много добра е книгата.. кога да чакаме втората? :)

от elle / дата: 01 мар 2012

ааа нямам търпение!!!