Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„Пиер, дали е влюбен или не, става рано. От страх да не пропусне тази първа среща със  светлината, когато окото, все още неотърсило се от сънищата, е просто яйце под сламата на миглите.”

Ги Гофет

Ги Гофет с езика на поет, разказва лирична приказка за живота на художника Пиер Бонар и неговата муза Марта-Мари.

С няколко нанасяния на четката се разпростира върху Париж, който се явява статива на Бонар, а Марта – негова единствена палитра.  

Докато четях „Завинаги гола” бях светлината на прозореца на Бонар, бях голото тяло на Марта, нарисувана и обезсмъртена цели 146 пъти. Присъствах на срещите на набистите, видях онзи дързък афиш за Франс-Шампан, който става повод за запознанството на Пиер Бонар с  Тулуз-Лотрек.  Дълги нощи четях кореспонденцията на Матис и Бонар.  Уговарях си срещи с Вюйар. Правих скица след скица, а после рисувах до изнемога картини в съзнанието си, в които всичко се смесваше и придобиваше нови имена – „Жената с кучето”, „Червена рокля”, „Гола жена и кожена шапка”, „Леност” и мн.др.

И както казва Гофет в „Завинаги гола” - „Тук е всичко онова, което приемаш за вечно и което умира още щом му обърнеш гръб: раят на детството”…