Седмият том от поредицата "Проблеми на българската градска култура" изследва града като пространство, избрано и обживяно от човека чрез средствата на градоустройството и архитектурата. Под "обживяване" в случая се разбира тип поведение на градската общност, чиято цел е непрестанната адаптация към изискванията на времето спрямо менящото се по обхват и степен на усвоеност градско пространство. Изследваният проблем е разположен в широк времеви хоризонт - от мимоходом напомненото начало, локализирано в праисторията /Русе/, през античността и средновековието /София/, Възраждането и следосвобожденския период /Трявна, Русе, София/ до близкото историческо минало, утвърдено в науката с названието социализъм /Димитровград/. Този авторски състав потвърждава факта, че проблематиката има своите традиции и че тя е привлекателна както за утвърдените, така и за начинаещите учени.