Това е омотвация на оригинала!
Песента на колАдарите ( хранените хора на Колад - придворните ) е с омотан словоред:
"Болг са роди Коладе,
тойзи вечер Коладе..."
............
Това е "преведено":
На Колад му се роди Болг,
тази вечер на Колад..."
УЖАС И БЕЗУМИЕ!!!
История во кратце о болгарском народе славенском 1792
Автор: Йеросхимонах Спиридон
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | ИК Огледало |
| Брой страници | 454 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 554 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789548041799 |
| Баркод | 9789548041799 |
| Категории | История на България, История, Книги |
„История во кратце о болгарском народе славенском“ (на църковнославянски: Исторiя во кратц? о болгарскомъ народ? славенскомъ) е историческа книга от Спиридон Габровски, завършена през 1792 г.
За написването и? той използва „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, Зографската история, руския превод на „Църковни и граждански деяния“ от Цезар Бароний, „Световна хроника“ от Йоан Зонара, произведения на руския писател Д. Ростовски, на Черноризец Храбър, житието на Григорий Синаит от Калист І.
Воден от родолюбиви чувства, Спиридон Габровски изтъква древния произход на българите, подвизите на техните царе. Проследява историческата съдба на народа на фона на политическата история на другите балкански народи до 1789 година. За първи път в новобългарската книжнина описва народните празници и обичаи. Историята съдържа богат фактически материал, използван свободно от отец Спиридон.
Според Петър Цончев първият препис от ръкописа е направен през 1819 година от друг габровец - Петко Попманафов. Произведението става известно на науката и на света през 1869 година, когато руския учен и славист Александър Гилфердинг оповестява, че е намерил оригиналния ръкопис „недалеч от Брегалница“ при едно свое пътуване в Македония. На тържествено събрание на Славянското общество в Санкт Петербург по случай 1000 години от смъртта на свети Кирил той прави съобщение за тази ценна находка.
След неговата смърт ръкописът остава притежание на Императорската публична библиотека в Санкт Петербург.[1] През 1900 г. текстът му е издаден от Васил Златарски[2], а през 1992 г. Боряна Христова подготвя негово факсимиле.[3] През 2000 г. книгата е издадена на съвременен български език с преводач Минчо Минчев.[4]
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
