Белова

Автор: Сергей Лукяненко
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 5

Издател ИнфоДар
Преводач Васил Велчев
Брой страници 404
Година на издаване 2014
Корици меки
Език български
Тегло 292 грама
Размери 12x20
ISBN 9789547615205
Баркод 9789547615205
Категории Фантастика, фентъзи. Хорър, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Заплашително абсурдна ситуация!
В твоят апартамент живеят чужди хора...
Твоето работно място е заето от друг...
Не те познават нито приятелите ти, нито любимата жена...
Ти не съществуваш за света.
Някой те изтрива от него.
Кой и Защо!

„Човек – това всъщност е съдбата. Винаги има нещо, което си способен да промениш. Но има и неща, които никога няма да извършиш – просто не си способен да го направиш.“
Кирил Максимов е „изтрит“ от реалността и става функционал-митничар. Посещава чужди светове. Впоследствие решава да се добере до истината – да научи кой все пак ръководи функционалите. Попада в Аркан, където започват да му оказват натиск, убиват любимата му Настя, приятелят му Котя се опитва да го убие, след като Кирил научава, че той е куратор.
След убийството на любимата му Настя от акушерката-функционал Наталия и схватката му с най-добрия му приятел Котя Кирил се впуска в бягство. Откъснал се от функцията си, той заминава за Харков, при функционала-митничар Василиса, която единствена може да му помогне. След като едва оцелява в студа на Янус, той е спасен от приятеля си, куратор, Котя. Котя, Илан и Кирил решават да разкрият кой стои зад мрежата на функционалите и кой е създал Веригата от светове, за да се освободят от властта им. Кирил отива на Твърд, свят, в който управлява църквата и функционалите са горени на клади. Там разбира, че войната с Аркан не може да бъде спечелена с обичайните средства и всъщност арканците са само изпълнители, а не управляващите световете. Сдобил се с някои от способностите на куратор след схватката с Котя, Кирил попада на централния свят, света на създателите на Веригата – Земя-16. Земя-16 се оказва апокалиптичен свят, като единствените оцелели хора са се заселили на остров и живеят спокоен и пасторален живот. Кирил открива, че всъщност е попаднал в бъдещето на Земята, а всички светове са просто възможните й вариации във времето. Осъзнал, че няма как да разруши тази система, той се връща в родната Москва, където го очаква последният дуел с Котя – защото не може да съществуват двама функционали със способности на куратор. Тогава Кирил прави своя окончателен избор – съумява да се откаже от същността си на функционал и решава да стане отново човек.

от Ели / дата: 11 юни 2017

Слабо продължение, скука. Не му са сила продълженията.

от тихомир / дата: 20 дек 2014

Слабо, слабо.

Историята върви, върви и не знае как да свърши...

от atman / дата: 28 фев 2014

Лукяненко има прекрасни книги.
Препоръчвам "Студени играчки са звездите" и продължението "Звездната сянка", както и "Спектър".

от Рио / дата: 28 фев 2014

Много слаба. Лукяненко има само една читава книга - втория Дозор. Другото е разтягване на лукуми и празни приказки за твърдоглави фенове.

от Dozor / дата: 25 фев 2014

Слаб финал, както е характерно за Лукяненко.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Сергей Василиевич Лукяненко (на руски: Сергей Васильевич Лукьяненко) е руски писател на научна фантастика и фентъзи. Роден е в град Каратау, Казахстан и има специалност лекар-терапевт от Алма-Атинския държавен институт. След това работи като редактор в списанието за научна фантастика „Светове“. Първото му публикувано произведение е разказа „Нарушение“, който излиза през 1987 г. на страниците на списание „Заря“ в Алма Ата.

Професионално с литература се занимава след 1993 г. Става популярен сред читателите на научна фантастика след излизането на повестта му „Рыцари Сорока Островов“ („Рицарите на четиридесетте острова“), която е публикувана през 1992 г.

Носител е на наградите:

* „Старт“ (1993)
* „Меч Руматы“ (1995 и 1997)
* „Интерпресскон“ (1995 и 1996)
* „Аелита“ (1999)

Той е член на журито връчващо наградата „Странник“.
Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети