„Америка е страна–символ на много неща. А символите са или идеализирани, или стъпкани. От появата на „Едноетажна Америка“ на Илф и Петров до наши дни чужденците са се опитвали да я опишат. Но вместо това са засилвали нейната символичност. За американците обаче тя е дом. Такъв стана и за мен. И аз се опитах да я покажа такава, каквато е днес, видяна отвътре: характера, социологията, политиката, културата на американците. И понеже съм български имигрант в Америка, подтемата, която подплатява моите наблюдения, е критичното сравнение на родната ми култура с културата на страната, която ме прие за свой гражданин.

Аз съм постоянно на път и описвам света, като съпоставям отделните му национални пейзажи. Гаранция за обективност, доколкото такава е възможна, е непредубедената ми искреност на човек, който се възхищава от всяка национална история. Но може би тъкмо несъвършената обективност превръща пътеписите в четивна, автентична картина на мястото и времето, които са вместени в тях“ - казва авторът за тази уникална социография на Америка през погледа на един очевидец.
----------------

Златко Ангелов (р. 1946, Варна) е лекар и магистър по медицинска социология. Преподава в Медицинската академия, работи като преводач, журналист и писател на медицински текстове. Напуска България през 1992 г. Живее в Канада в продължение на 7 години, прекарва 14 години в Айова, САЩ и 1 година в Сан Себастиян, понастоящем живее със съпругата си в Саутхамптън, Англия. Автор е на мемоарната книга Communism and the Remorse of an Innocent Victimizer (College Station – Texas A&M University Press, 2002), българско издание: „Комунизмът и угризенията на един по неволя виновник“ („Ангобой“, С., 2002), както и на сборника с новели „Еротични спомени“ („Сиела“, С., 2012), сборника с разкази „Любов на Boogie Street“ („Скалино“, С., 2013) и есеистичната книга „Неизбежна проза“ (дигитално издание: „Екстаз“, Берлин, 2014).

----------------

Историята и географията на всяко място по света днес могат да бъдат прочетени в Уикипедия или съответните туристически сайтове. Пътешественикът трудно може да учуди своите читатели с нещо фактологично. Но аз помня своето лично преживяване и тези сетивни спомени са почти толкова комплексни, колкото е била и реалността в момента на наблюдението. Паметта ми претопява всички спомени от всички места в една особена амалгама от познание за света, която ми помага да съпоставям и уважавам различията. И ето че седях в огромното туловище на боинга, редом с всякакви хора, почти без разлика на това дали седалките им са в първа, бизнес или туристическа класа, и се радвах на пътуването. Вечният пътник, аз не се сбогувах с Америка. Отнасях я със себе си: не просто паспорт в джоба на сакото ми, а интелектуална и емоционална свързаност с този оригинален, противоречив и неуспокоил се народ.

из „Моята Америка“?