Въпреки артистичния си абсурдизъм поезията на Методи Джонев е изконно съответстваща на екзистенцииалните закономерности. Въздействията от преживяното не могат да са симулация. Тя не пита за очевидното "Колко сте?", а "Какви сте?" И застава пред безпомощните си тълкуватели, априорните си отрицатели, неотстъпните си (по)читатели с истинското кредо на поета Едночисленик - появяващият се и в най-прагматичния миг доброволец, самоотделил се от ежедневните боричкания и тръгнал (дори само да погледа, за да разкаже) я по пътя към скалата на Прометей, я към камъка на Сизиф, към ада на Орфей или към чиято и да било Голгота... Път, който говори, че има и друг Път, където можем да бъдем повече човеци, ако самоугризенията ги заменим макар и с малка саможертва. /Пламен Анакиев/