Леките плискащи се вълнички бавно поглъщат очертанията на телата ни, а заедно с тях и звездните светлини. Пясъчните ни тела нежно се сливат едно с друго, потъват в необятната морска шир, за да останат в нея завинаги.
Миг от вечността. Дори да изпуснем ръцете си, дори да се загубим в земния си живот, телата ни от звезден прах ще продължат да са слети в безкрая. Защото в един миг душите ни са се слели, срещнали са се тук на земятаа, отворили са се и са се изпълнили с красотата и любовта, която съществува само за двама.
В един и същи миг са изживели мечтите си. Този миг е озарен от звездна светлина. И ще продължи да съществува, дори когато нас няма да ни има. Защото мечтите не умират. Те се превръщат в падащи звезди и се връщат на земята. За друг миг, в друга вечност.