Андрю Харлан е Вечен, член на елит от бъдещето, един от онези, които живеят във Вечността. Работата му е да пътува в миналите и бъдещите векове и да извършва промени на реалността, засягащи живота на милиарди хора в безкрая на времето.
При една от мисиите си Харлан среща Нойс Ламбънт, красиво момиче от висшето общество на 482-ри век, и се влюбва в нея. Но след това открива, че при една от следващите промени Нойс ще престане да съществува. Ще дръзне ли Харлан да престъпи клетвата си на Вечен и ще рискува ли всичко заради една жена?
Скоро обаче той открива, че дилемата, пред която е изправен, е много по-голяма и залогът е не само любовта му към Нойс, но и самото съществуване на Вечността. Нещо повече – той ще трябва да избира между Нойс и Вечността!
„Това е Земята – каза Нойс. – Не вечният и единствен дом на човечеството, а само началната точка на едно безкрайно приключение. Трябва само да вземеш решение... Вечността ще се дематериализира заедно с Реалността на моя Век, но ние ще останем тук и ще имаме деца и внуци. Ще остане и човечеството, за да достигне звездите.” (Из „Краят на вечността”)
„Всяка страница на този роман е заредена със съспенс и неочакваните обрати следват във всяка глава.” – NEW YORK TIMES
„Грандиозна и мрачна утопия...” – БРАТЯ СТРУГАЦКИ
„Неговата най-брилянтна творба.” – LOCUS
Роден в Петрович, близо до Смоленск. Рожденното му име е Исаак Озимов. Заедно със семейството си емигрира в САЩ през 1923 г.; получава гражданство през 1928 г. Завършва химическият факултет на Колумбийския университет през 1939 г. През същата година дебютира в Amazing Stories разказа Marooned off Vesta. Работил е като преподавател по биохимия в Медицинската школа към Бостънския университет. От 1979 г. е професор в същия университет.
Азимов е един от най-известните писатели-фантасти, автор на почти 500 книги - както художествени, така и научни и научно-популярни. Неговото творчество е удостоено с пет премии Хюго(1963, 1966, 1973, 1977, 1983), две премии Небюла(1972, 1976), и много други. Сред най-известните произведения на писателя са романите Стоманените пещери (1954), Края на вечността (1955), Голото слънце (1957), Самите богове(1972), грандиозния цикъл Фондацията (1963-1986), а така също и серия разкази, в които за първи път формулира знаменитите три закона на роботиката.
На името на Айзък Азимов е кръстено едно от най-популярните американски НФ-списания - Asimov's Science Fiction and Fantasy.