За разлика от "Шантарам" (чието продължение е), тук началото на разказа е изцяло съсредоточено върху уличните банди и войните между тях, за корупцията в Мумбай, за бандитски побоища, престъпност и гангстери. Скучни и неразбираеми диалози, циничен език и грозни отношения. Стигнал съм до 218 стр., , започна Четвърта част на книгата, а още никаква история не се е завързала. Твърде разточителна завръзка (ако въобще ще се случи нещо по-нататък). Не съм сигурен дали ще я дочета цялата. Липсва стройният баланс между сюжетните линии, които ги имаше в "Шантарам". "Обратът" в главата на Шантарам идва едва на 280-та стр. - твърде разточително начало. Едва някъде между 300-400 стр. историята става прилично-увлекателна (твърде късно за мнозина читатели). Главите, посветени на мъдрости и отвлечена философия (срещите с Идрис) са далеч по-досадни, отколкото подобните разговори с Кадербай в "Шантарам" - тези отвлечени философски дискусии се превръщат в главоблъсканица от самоцелни понятия (например, "духовно поле на тенденциите"...???) или поредица от афоризми, далеч от дълбоката мъдрост. До 700 стр. продължава разказът да се върти най-вече около бандитските войни по улиците. Любовната линия - с Карла - е твърде неумело вплетена, а образът на Карла става все по-непонятен. Едва в последните 200 страници тази линия се разгръща логично. Престоят им "в сянката на планината", при мъдреците, би трябвало да е епизод на просветление; но не е особено убедителен. Разказът продължава да е излишно-разточителен, а събитията - мудни. И на фона на цялата тази разточителност - разказът за битката в планината, жестоката война между бандите, която погубва Абдула, е изненадващо минималистичен и рехав. Развръзката е неубедителна, изкуплението накрая - недотам истинско... Дотежа ми книгата, не ме грабна от самото начало (както "Шантарам"), дочетох я - но насила, на инат...