След всеки удар, друг:
след всяка болка, друга болка;
след забравата, забравен друг,
след любовта, любов отново.

И накрая след толкова променлив
и изтощителен късмет,
старостта, която изненадващо ни завладява
или покоя на смъртта.

„Нови листа” е втората, последна, писана на галисийски, стихосбирка на поетесата Розалия де Кастро. В нея тя говори:
за сърцето, болящо и болезнено
за болката, омекотяваща камъка
за нежните и тъжни любови - ангелски дъх
за иглата на гнева, идеща от страстта
за спомена - причина за злото
за илюзията, простряна до безкрая
за неволята, която надживява смъртта
за лишението, което спи в леглото на забравата
за заглушаващата тишина
за страха от живите невидими неща
за светлината - неотстъпен предател
за душите на мъртвите - облак еднодневки
за смъртта - единственото лекарство срещу живота
за помощта на Бог, когато не спираш

Ключови думи: Вдъхновение за пролет