Книгата проследява посмъртната съдба на Апостола в българското национално съзнание. Разкрит е начинът, по който се формира и променя представата за Левски, каква е ролята му в българската история и душевността на нашия народ, какъв е фокусът, през който различните епохи и идеологии четат наследството му, има ли мостове и приемственост между тях. Защото, независимо от идейните и естетически предпочитания на авторите (няма значение дали те са учени, журналисти или творци на изящната словесност) всички търсят "своя Левски" - тенденция, която не се наблюдава при нито една от другите значими фигури в националния исторически пантеон. И не на последно място, защо българският народ избира именно Левски, а не Ботев, Каравелов, Раковски, Стамболов, или пък някой от средновековните владетели за свой върховен национален герой. Защо точно в Левски се концентрира всебългарската почит?

Ключови думи: Памет за Левски, Вдъхновение за пролет, Апостолът на свободата