Трудно може да се намери автор, който да се мери с Антъни Бърджес по широта и обхват на творческата палитра. Бърджес пише романи, поезия, критични студии, есета, пиеси, сценарии, оперни либрета, пътеписи; същевременно е композитор, и то известен, и има поредица от радиопредавания и литературни преводи.

Хумористичният роман е първият от тетралогията за объркания живот и интелектуалните страдания на грешника Ендърби – поет, отшелник, мизантроп и неразобличен романтик. Той има втълпено от детските години чувство за вина (загубата на родителите, католическото му възпитание), което се бие със следвоенния оптимизъм на британското общество, основано на убеждението, че животът може да се промени чрез образователни реформи, както и с дълбокото му недоверие към преобладаващите обществени нагласи, според които социална справедливост може да се осъществи единствено чрез експроприация на личните облаги.

Бърджес е от поколението постмодернисти, които пишат с осезаема, натраплива почит към великите модернисти – в неговия случай главно Джеймс Джойс. Визията, която наследява от модернизма, е подплатена с болката на чувствителна душа, загубена в разпокъсан, разнопосочен свят. Във всяко от произведенията му главният герой се стреми да намери мястото си в разбъркания пейзаж на хора и събития и сигурно това обяснява най-добре брилянтно представената жестокост в развоя на събитията.
Ървин Уелш