Юсуф Атълган (1921-1989) e един отосновоположниците на модернизма в турската литература. Орхан Памук го смята за един от своите учители.Характерен е с блестящия си стил и с дълбок психологизъм.

„Дане би всичко това да се случва във време, в което аз не съществувам, и в измерения, където мен ме няма?“

Темата на романа е екзистенциалната криза на съвременния човек, загубил себе си и търсещ отговора за смисъла на съществуването си.Героят, наречен Дж., не може да намери мястото си в обществото, отблъскват го фалшът, двуличието, абсурдността на битието. Отрича наложените ценности, смята, че най-доброто общество се състои от двама, и търси истинската любов. Уви, тя все му се изплъзва. Същевременно иска да спаси хората от безсмисленото им съществуване. Някои намират сходство на романа със „Спасителят в ръжта“ на Дж. Селинджър и „Глад“ на Кнут Хамсун.

Юсуф Атълган предава душевните състояния на героя сис топла съпричастност и фина ирония, която разведрява атмосферата на романа.