"Шримад-Бхагаватам", литературно и философско произведение от индийската класика, заема особено място сред многотомното наследство на древната източна култура. Вечната мъдрост на Индия е намерила израз във Ведите - стари санскритски текстове, обхващащи всички области на човешкото знание. Отначало Ведите се предавали чрез устната традиция. По-късно били записани от Шрила Вйасадева, "литературната инкарнация на Бога". Когато Вйасадева завършил съставянето на Ведите, духовният му учител го насърчил да продължи, като изложи квинтесенцията им под формата на "Шримад- Бхагаватам". Известен като "зрелият плод от дървото на ведическата литература", "Шримад Бхагаватам" е най-пълното и авторитетно изложение на ведическото знание.