„Идеята за про­за“ е една от най-оригиналните книги на Агамбен. Тя се състои от няколко де­сетки текста („Идеята за проза“ е името само на един от тях) в неопределен жанр, най-близо до есето, посветени на основните неща, или места, които изграждат света на човешкото. От друга глед­на точка: състои се от нестандартни във висша степен опити да се дефини­рат основните категории на хумани­тарните и социалните науки. От трети ъгъл, книгата надхвърля полето на философското, за да стъпи отвъд и без това невинаги ясно откроения ръб с литературата. В четвърти аспект книгата е вид експеримент, който заличава не само границите между жанрове дискурси, но и опитва да разоре междата, деляща текста и визуалното (съпроводена е с цветни илюстрации).


Вероятно най-великолепната страна на тази книга е, че почти всеки текст в нея застава пред нас като загад­ка, а самото мислене започва да се очертава като способност да се създават и решават загадки.


„Идеята за проза“, тази философско-литературна книга, би била ряд­ко, предизвикателно преживяване за всеки, който не може без ху­манитаристика или фикция.