Една българка се оказва в плен на политическите интриги между България и Югославия в края на 40-те години. Заминала за Скопие като студентка, тя е принудена да направи непосилен избор между свободата и българското си самосъзнание. Взетото решение ще я изпрати в ада на Титова Югославия – там, където волята на всеки инакомислещ бива пречупена, а надеждата му за живот – отнемана.

Мемоарите на Благородна Божинова разказват за нейните мъчителни 16 месеца в концлагера Герово и показват еднозначно как за тоталитарната власт често човешкият живот няма стойност. Книгата е започната през 60-те години, но успява да види бял свят едва след падането на комунистическия режим.

Днес, за първи път от две десетилетия, изданието излиза на литературния пазар, с което забравената история на тази достойна българка получава шанса да бъде разказана отново.

Благородна Божинова е родена през 1925 г. в с. Гега, Петричко. Майка ? и баща ? са родом от Струмица. Бащата учителства в Струмица и в селата Ключ и Скрът. Убит е от сърбите, като е хвърлен от скалите. Майката потъва в скръб и умира след една година. Оставя след себе си четири сирачета, които израстват по сиропиталища.

Увлечена от фалшивия ентусиазъм за славянското братство и за създаването на югославянска федерация, след 9 септември 1944 г., заедно с много млади българи, Благородна Божинова заминава да следва в Югославия.

През 1947 г. се записва да следва в Скопския университет. След завършването на университета емисари на зловещата УДБ-а (югославската тайна разузнавателна служба и тайна полиция – бел. ред.) ? предлагат да се определи за македонка и да приеме югославянско поданство, като остане да живее и работи в Югославия. Тя отказва по най-категоричен начин.

След влошаването на българо-югославските отношения, в резултат на резолюцията на Коминформбюро (организация на комунистическите партии – бел. ред.), е арестувана по обвинение в шпионаж в интерес на България. Подложена е на нечовешки тормоз по участъци и затвори. Хвърлена е в един от най-страшните югославски концлагери „Герово“, който се намира на територията на Хърватска. В лагера тя лежи 16 месеца.

Оцелява по чудо, благодарение на изключителния си дух и чувството на патриотизъм, което е движещо за нея през целия ? живот.

След ХХ-ия конгрес на КПСС през 1956 г. и след затоплянето на отношенията между Югославия и СССР на Благородна Божинова е разрешено да се завърне в България. Дълго време се лекува и възстановява по нашите болници и санаториуми от травмите, нанесени ? от жестоките сръбски инквизиции. Омъжва се за ветеринарния лекар д-р Пело Дунов Пелов от с. Ослен, Криводол, Мездренско. Пело Пелов е полковник от запаса от нашата армия, участник в завършващата фаза на Втората световна война. От брака им се ражда една дъщеря – Неолина – известен музикален педагог.

Преживените ужаси в югославските затвори и концлагери Благородна Божинова първоначално описва в поредица от спомени, които са отпечатани в българската преса – сп. „Пламък“, в. „България“, в. „Македония“ и др. Поради големия интерес и големия брой нейни интервюта и рецензии, спомените ? излизат в две български издания: първото – кратко е отпечатано през 1992 г. под заглавието „Изповед от Титовия „рай“, а второто – разширено излиза през 1996 г. под заглавието „Жертвено поколение”.