Издател | Обсидиан |
Преводач | Надежда Розова |
Брой страници | 264 |
Година на издаване | 2021 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 408 грама |
Размери | 13x20 |
ISBN | 9789547695030 |
Баркод | 9789547695030 |
Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Можем да започнем с един куршум и с пушката, която го е изстреляла. Обикновено този подход върши работа: според непоклатимо драматургично правило, ако в първо действие на сцената виси пушка, то в края на пиесата тя непременно ще гръмне. Но коя пушка и кой куршум? По онова време ги е имало в изобилие.
А можем да започнем съвсем прозаично – с палтото. Само че не е ли несправедливо да започнем с палтото вместо с човека, който го е облякъл? Тъкмо заради това палто обаче, и по-точно, заради начина, по който е изобразено, помним този човек, ако изобщо го помним. Как ли би се почувствал той? Облекчен, развеселен, малко обиден? Зависи как тълкуваме характера му от дистанцията на времето.
Джулиан Барнс, носител на наградата „Букър“ и ревностен франкофил, ни пренася в Париж от края на XIX в., за да обрисува Бел епок чрез живота на една забележителна личност: д-р Самюел Поци.
През лятото на 1885 г. в Лондон пристигат трима французи с намерение да правят покупки „за духа и окото“. Единият е принц, другият е граф, а третият е човек с обикновен произход и италианска фамилия: д-р Поци.
Самюел Поци е красив и харизматичен. Той е хирург и гинеколог, учен, колекционер, светска личност, донжуан и близък приятел на Сара Бернар. И мъжът, изобразен на един от най-великолепните портрети на Джон Сингър Сарджънт. Сложните отношения в семейството на д-р Поци се развиват на фона на епохата на разкоша и удоволствията, която обаче непрестанно показва своята истерична, нарцистична и декадентска същност. Това е време на жестоки предразсъдъци и яростен национализъм, което прилича твърде много на нашето.
„Мъжът с червеното палто“ е оригинален портрет на Бел епок с нейните герои и злодеи, с нейните писатели, художници и мислители... и на живота на един човек, изпреварил времето си.
Барнс пише елегантно и забавно, като изследва събитията с въображението на писател и скептицизма на историк. Справил се е брилянтно!
„Ню Йорк Таймс“
Ключови думи: Бели и червени, Вдъхновение за пролет, Изкуствата в книгите, Мъжът от корицата, Дестинация Франция, Модни цветове Есен-Зима 2022-2023 Лондон
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Мъжът с червеното палто” е книга, в която се влиза като в галерия, в театър, в киносалон, дори в казино, според характера на читателя и нагласата за пикантерии, по нивото му на образованост, в съотношение с критериите му за морал и търпимост към другите – от отделни хора до цели нации. Защото писателят Джулиан Барнс я създава малко преди „налудничавото и мазохистично излизане на Великобритания от Еропейския съюз”, както сам пояснява той в бележка на края на книгата. Впрочем – единствената, след мащабен корпус от имена, писма, откъси от биографии, черно-бели снимки, цветни илюстрации и т.н. Само преводачката Надежда Розова и екипът на изд. „Обсидиан” си знаят какъв гигантски труд стои зад подобен текст, излят като видение на разсеян приятел артист, шеметно и лежерно, с великолепен маниер, но без нито една препратка под линия, която да спъва удоволствието до последната страница на тази своеобразна енциклопедия във вид на роман. „Мъжът с червеното палто” започва с трима французи, тръгнали да пазаруват естетски през 1885 г. в Лондон. Единият е граф, вторият принц, а третият е доктор Самюел Поци – реален протопип от творба на американския художник Джон Сингър Сарджънт. Джулиан Барнс попада на нея през 2015 г, и решава да приобщи към образа на прочут френски лекар авангарда на целия Бел епок, като връзка между духа и тялото, и сякаш в знак на помирение на британците с останалия свят, особено с французите. „Доктор Поци у дома” се нарича картината, около която се въртят лишени от мистичния си ореол, но твърде любопитни истории от живота на Оскар Уайлд, Хенри Джеймс, Марсел Пруст, Алфонс Доде, Едит Уортън, Жорис Карл Юисманс, Братя Гонкур, Сара Бернар и десетки други от онзи колоритен и безобразен век. Време на излишък, разпуснатост и екцентричност, толкова сходно на нашето, че може да се опише с фразата на един от творците му, възкликнал при сливането на модела с първообраза: „Погледни ме отново за миг и ще виждаш себе си завинаги”.
Людмила Еленкова, Радио Хеликон