от Пенчо Чернаев / дата: 23 апр 2022

Повествованието в романа „Възел" на Мюмюн Тахир протича като вода, която те носи и ти се оставяш на течението й. Авторът разказва бавно, спокойно, увлекателно, живописно, придържайки се към здравата българска разказваческа традиция. Романът „Възел" дава възможност да се приветства изявата на Мюмюн Тахир като надарен разказвач в нашата съвременна литература.
Пенчо Чернаев

от Виолета Марашева / дата: 05 мар 2022

Чета, чета тази невероятна книга и сякаш се намирам в една лодка, която ме носи по водите на Арда и пее невероятната родопската песен за неизживяната любов. За мен Мюмюн Тахир е това за Източните Родопи, което Ивайло Петров е за Добруджа. Ще се запомни синовната любов на автора към сухата, но родна земя и към хората в тоя край на нашата родина.

от Стефан Петков от Кърджали / дата: 25 яну 2022

Покрай модернистичните и постмодернистичните (нищо неказващи) повеи в съвременната българска литература, очевидно романът "Възел" на талантливия писател Мюмюн Тахир ще остане в сянка. Убеден съм в това. Още повече, че този автор с усет и сила на художник продължава хуманистичните традиции и белетристичното майсторство на Й. Йовков, Елин Пелин, Тодор Влайков и др. Цитирам Здравка Евтимова и нищо повече: „Родопският край е край на добротата, на щедростта, където човек с неимоверни усилия осигурява хляба, доброто покълва и дава плодове – не за едно поколение, а завинаги. Прекрасният, изпълнен с поезия и мъдрост език на Мюмюн Тахир е онзи взрив, който не просто описва, не просто внушава, че Родопа е синоним на сила, но че Родопа е място и пространство, където трудността ражда силни хора, че мъката е дом на днешна и бъдеща красота. Липсва назидателен проповеднически тон, няма умозрителни, изсмукани от пръстите заключения. Посланията на автора се превръщат в част от духовния строй – най- здравата част от духа, който превръща съвкупността от клетки в човек с воля, енергия и красота".

от Ив. Груев / дата: 09 яну 2022

Има книги, които завършват определен писателски кръг, книги - поанти; има и книги, които обобщават определени отрязъци време и стават нарицателно име на същото това време; има книги, които се превръщат в знаково постижение на писателя и намират широк резонанс в общественото съзнание. Такъв е романът на Мюмюн Тахир „Възел".
Ив. Груев