Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

На английски език за времето в часовника и времето като климат има две различни думи. За заглавие на тази книга е избрана думата за времето като природeн климат (weather), но в нея също толкова става дума и за времето по часовник, в което живеем (time). Как живеем в минутите, часовете и дните, докато някъде някой отброява края на света заради климатичните промени?

Лизи е библиотекарка, отдадена на грижи за семейството, към което се прибавя и проблемен брат, зависим от наркотици. Тя си има достатъчно проблеми, за които да мисли, но се заема и това да търси отговори на проблемите на други хора. Приятелката ѝ е дейна на фронта на битката за опазване на климата, води подкаст и по нейна молба Лизи се наема да отговаря на читателски и слушателки въпроси. Така денят на Лизи се оказва пресечна точка между грижите за две много важни неща – човешката душа и планетата на човечеството.

Сюжетът не е необичаен, в него има тривиални сцени от един семеен живот, има любов и дори кроежи за изневяра, нищо извън сюжета на обичайните дни, ако не се смята старателното проучване на доклади и изследвания от цял свят за промените в климата, от които тук-там се цитира по едно изречение. И ето тук е онова необичайно нещо, което прави тази книга много добра и много различна от общия литературен поток. Джени Офил е майсторка на изреченията. Тя някак пести думите, пише кратко, директно, като във воден набързо личен дневник, в който се записват само най-важните неща. И думите ѝ се отплащат – малко на брой, те говорят много. Подборът, подреждането на думите в изречението, уж нехайно вметнато междуметие – всичко това те кара да разбереш много повече, отколкото обикновено се казва с едно изречение. Прочиташ и някак незнайно как ти става ясно дългата история, която стои зад това единствено изречение. Това е дарба на писателя и удоволствие за читателя. Само че, представете си как това се превежда на чужд език! Колко търсене, за да се предаде на български не само смисъла и чувството, но и подсказките в думите. Тази много трудна задача е изпълнена блестящо от преводачката Бистра Андреева. И това прави книгата още по-привлекателна.