Проф.д-р Людмил Димитров е преподавател по руска литература на XIX век в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Член е на Съюза на преводачие, на Българския ПЕН и на Международното общество Достоевски.

"Днес мога спокойно да кажа, че това не е просто преводач. А поет. Поет, който превежда поезия, проза, драматургия, разкази, романи, есета, статии, прави предговори, търсят го десетки издатели, предпочитащи да му се доверят на качеството и вкуса към българското слово. Съзнателно казвам преводач на поезия, а не преводач на стихотворения. Пресъздаването на душата и стила на дишането на всеки отделен чуждоземен лирик не е еднопосочен процес. Не е достатъчно да преразкажеш смисъла на текста и да спазиш ритмичната схема. Това не е трудно за всеки, който има чувство за ритъм, който владее римите и поназнайва съответния и родния език. Людмил е поет, който успява да пресъздаде духа на поезията, онова невидимо вълшбство, което превръща текста на стихотворението в изкуство, в магия, превръща го в надтекст, в дух... При това с плътни, предметни думи, специално и находчиво потърсени и намерени в момента на вдъхновението. Защото без вдъхновение никой превод на поезия не може да се получи. Или няма да е духовно превъплъщение, а завинаги мъртъв преразказ."(Румен Леонидов)