Свещената "Бхагавадгита", дошла от устните на самия бог Кришна, е може би най-дълбокото произведение в целия корпус на древната санскритска литература. Нейната цел е да донесе душевен покой на уморените души и да издигне човека до едно по-висше състояние на съществуването, при което той живее в спокойно съзерцание, докато умът и тялото му са заети с нещата в живота.
Това е урокът, който бог Кришна дава на своя любимец, принца-воин Арджуна: "Изпълнявай задълженията си, които произтичат от положението ти в живота; осъзнай, че космическият бог е деятел, който придвижва една могъща еволюция; бий се без гняв и ненавист. Така ще бъдеш в единство с божествената си същност и душата ти ще бъде свободна." Този божествен урок е за всички търсещи души на Изток и Запад, защото Пътят е един, макар да има различни имена, и всички хора следват една и съща цел, макар да не разбират своето единство.

"Приемайки еднакво удоволствие и болка, печалба и загуба, победа и поражение, приготви се за сражение."
"Върши всичко на този свят в съюз с божественото, не се привързвай към нищо и бъди еднакво спокоен в успех и провал."
"Онзи, който отдръпва сетивата си от материалните обекти, както костенурката прибира крайниците си под своята коруба, се нарича мъдрец."

Ключови думи: Мъдростта на времето