Беглецът от Манхатън

Автор: Гари Щейнгарт
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Бард
Преводач Милко Стоименов
Брой страници 400
Година на издаване 2022
Корици меки
Език български
Тегло 354 грама
Размери 14x21
ISBN 9786190301066
Баркод 9786190301066
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Бари Коен може да се похвали, че пие японско уиски за 33 000 долара бутилката, че колекционира скъпи механични часовници и че управлява активи за милиарди. Но той не може да се похвали със стабилен брак, с нормални отношения със сина си или с бъдеще, в което не присъстват федерални агенти и обвинения във финансови машинации.

Дълбоко стресиран от реалността, Бари Коен решава просто да избяга, като изхвърли в първото кошче мобилния си телефон и кредитните си карти. И се качва на автобус, който ще го отведе... къде – не се знае. Може би в търсене на по-простичък, но по-романтичен живот с гаджето му от колежа? А междувременно свръхинтелигентната, красива съпруга на Бари – дъщеря на имигранти от Азия – се бори със собствените си демони.


Това е портрет не само на един дълбоко объркан човек, но и на една дълбоко объркана страна. Към това трябва да прибавим и привидно хаотичната смес от имиграция и носталгия, илюзии и разочарования, културна (и не само) дезориентация.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Роденият в СССР и израснал в Америка Гари Щейнгарт си спомня за началото на писателската си кариера: „Когато бях на четири или пет години, баба ми в Ленинград ми възложи да напиша повест за Ленин и за вълшебната му гъска. Двамата се опитват да завладеят Финландия и да извършат там социалистическа революция. Накрая, поради известни болшевишко-меншевишки политически дрязги, Ленин е принуден да изяде гъската. Баба ми плащаше с по резенче съветско сиренце на страница – същото, което сега правят от издателство „Рандъм Хаус”, така че разликата не е голяма.”

Съвременното си творческо ежедневие Щейнгарт описва по следния начин: „Сутрин ставам към 11:30 и изслушвам новините по радиото, после ям до към един следобед. От един до четири пиша в леглото – не обичам да ставам. От 4:30 до 5:20, както повечето нюйоркски писатели, съм на сеанс при моя психиатър. В шест часа се събираме в кафе „Соборски” на Пето Авеню – прекрасна виенска сладкарница, подходяща за следпсихиатрично съвземане – където се черпим с щрудел и кафе с шотове. От 7 до 12 запиваме по писателски, а от 12 до един след полунощ плачем заради неизбежната кончина на книгоиздаването, която ще ни принуди да си търсим друга работа. После в продължение на единайсет часа изпадаме в дълбок депресивен сън, след което цикълът се повтаря.”