В периода 1891 - 1907 г. Андре Жид създава няколко произведения, които условно нарича Трактати, макар те да включват елементи от различни литературни жанрове. В тях излага схващанията си за изкуството в духа на постсимволистичната естетика (Трактат за Нарцис. Теория на символа), размишлява за преходността на желанието (Любовният опит, или трактат за напразното желание), предлага ни разказ за изгубената вяра в думите, които, лишени от истинност, превръщат онзи, който ги изрича, в измамник (Ел-Хадж, или трактат за мнимия пророк), говори за трите вида морал: на добродетелта и жертвоготовността; на зачитането на върховния интерес на родината; на честта и почтеността (Филоктет, или трактат за трите вида нравственост), рисува образа на богатия, всесилен властник, пожелал да притежава всичко на ближния си, дори бедността му (Вирсавия), а в Завръщането на блудния син се позовава на евангелската притча, за да разграничи поражението от покаянието.