Въпросът за понятията е централен не само във философията, но също намира своето място в дисциплини като когнитивната психология, невронауката, изследването на изкуствения интелект, лингвистиката, антропологията, логиката. Общоприетият съвременен възглед е, че понятията са конституенти на мисълта, което ги поставя на централно място в дискусиите в рамките на философията на съзнанието. Явяват се и ключов обект на изследване във философията, особено ако се приеме, че философията се занимава изцяло или отчасти именно с изследване на понятията. Концептуалният анализ се смята за основен метод за правене на философия, а ако обектите на анализ са именно понятията, то изследването на природата и структурата им изглежда като естествена последица от това допускане. Този възглед може да се проблематизира, ако под „концептуален анализ“ се разбира езиков такъв, а не анализ на понятията, но при всички положения това схващане е силно застъпено.
Въпреки че могат да се проследят множество въпроси, възникващи във връзка с понятията – както класически, така и съвременни, настоящата монография няма как да обхване всички тях. Разглеждането на употребите на термина „понятие“ в рамките на логиката и социалните науки например ще остане на заден план. За сметка на това ще бъде представено задълбочено изследване на понятията в рамките на философията на съзнанието, когнитивната психология, философията на науката, невронауката и епистемологията. Насочването на фокуса на изследване именно натам се дължи на наличието на нестихващ дебат по отношение на структурата на понятията в рамките на философията на съзнанието, силно повлиян от откритията в рамките на когнитивната психология, както и други емпирични дисциплини като невронауката, занимаващи се със същия или свързани с него проблеми.