Изкусно композирана книга с историческа дълбочина. Трябва да се възхитим на начина, по който Ангелика Оверат ни доближава до Истанбул и най-вече до противоречието, опиянението и щастието на една хомоеротична любов.

Кла, учител по религия от Енгадин, решава да прекара една зима в Истанбул. Той е получил стипендия за да работи върху изследване свързано с Константинополската мисия на Николай от Куза. Но той е в Истанбул и защото има нужда от рефлексия по отношение на собствения си живот. След среща с младия турски сервитьор Баран двамата се потапят в града: скитат из уличките и пазарите, седят край морето и в кафенетата, посещават заедно хамам. В разговорите им късносредновековният свят с неговото разделение на Източна и Западна църква се сблъсква директно с културно разделения Истанбул на настоящето. По време на таен дервишки ритуал, Кла се убеждава колко близки могат да бъдат християнският мистицизъм и ислямският суфизъм. Въпреки опитите си да рационализира случващото се, Кла се отдава на любовта си към Баран. Едва когато годеницата му идва на гости от Швейцария, той осъзнава колко силно тази зима в Истанбул е променила живота му.