Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„Ръководство по оцеляване за тези ,които пият,без да изпитват жажда“.
Тази книга е за човек ,“който повече или по-малко осъзнато разделя годината на три равни части ,които се следват една друга в педантичен ред :ден на запой,ден с махмурлук,ден за размисъл и връщане към началото .“Книгата не е за -“нещастника ,който по правило се гипсира на Нова година или,да речем,ако го поканят на някоя сватба .Тук не включвам и тийнейджъра,дето се трови по съботите.“ И още -“изключват се и онези странни създания , които нито са опитвали,нито ще опитат алкохол през живота си... На такива хора човек не бива да се доверява и е най-препоръчително да ги избягва .Цитатите са от автора .
  Представената творба е дълбок ,баско-испано -латино поглед върху темата , написан с характерното за тази културна общност чувство за хумор.Ще откриете – дефиниции и понятия за махмурлука , историческото му значение,видове и подвидове.Ценни са предпазните средства,няма да откриете зелевата чорба,тоест сравнете с българските „мерки“.Заложете на бирата.
  „Действителността е само ефект, предизвикан от липсата на алкохол.“Епилогът на книгата започва с тези мисъл на Джак Никълсън .Забавлявайте се от сърце !
 

 На времето приятел на бащата на мой приятел, тръгвайки да работи в София, казал /или написал в писмо – не помня как беше точно/, че отива в столицата, защото тук, в прованса, всички пътища водят към кръчмата. Да, вярно е, че при нас, в малкия град, пътят “по наклона”, макар и често осеян с добри намерения, нерядко завършва фатално. Но е и вярно, че в столицата въпреки добрите намерения да правиш “кариера” често изпадаш зад борда, избутан от кофти хора - баш “кариеристи” - та ако си дошъл от провинцията и не се завърнеш там, пак рискуваш да се алкохолизираш /донякъде говоря и от собствен опит/! Тези скромни разсъждения директно ме карат да констатирам следното:  алкохолът е с нас, и ние сме с алкохола, той нас поглъща, и ние него поглъщаме!
     В пълна сила това важи и за махмурлука, с тази разлика, че него няма как да го погълнем, защото той не е материална субстанция, а духовно състояние! Махмурлукът е именно онова състояние, което е неизбежно след прекомерна алкохолна консумация и което ни води или до лудост, или до дълбокомислие, или до извършването на глупости, или до... какво ли още не.
    За дефинирането, етимологията, всичките видове махмурлук, както и за палиативните средства, с които това състояние може да се преодолее, горещо ви препоръчвам книгата на Хуан Бас. Чете се на един дъх, прелива от чувство за хумор, а и е евтина – сиреч по нашенския джоб! Казвам го, защото имам приятели, които веднага биха преизчислили тази книга в бири, но това – надявам се - не би им попречило да си отделят пари и да си я вземат!
    И още нещо – моят личен съвет е да не четете тази творба в състояние на махмурлук – материята дотежава и ще ви накара наистина да страдате. Макар че със сигурност неусетно ще ви вдъхнови за нови подвизи, които не е задължително да са алкохолни. Така ми се случи например, че в неделя страдах от махмурлук и четях Хуан Бас -  не знаех на кой свят се намирам, но вечерта ми се наложи да пея джазови стандарти в един търновски клуб, и трябва да ви кажа, че така никога, ама никога не бях се кефил от собственото си пеене – питайте музикантите, с които работих, питайте и публиката, която ме слушаше! Така че махмурлукът в неговата креативна форма /по терминологията на Бас/ може да прави чудеса – и то какви...