Предполагаем син на Петър III и Екатерина Велика, през цялото си кратко и разрушително царстване Павел I (1754-1801) изпитва неустоимата потребност да отблъсква, така както други са обладани от стремежа да се харесват. Призван да управлява Русия, той презира русите, езика и традициите им, като едновременно не скрива безграничното си възхищение от пруските нрави. Още в най-ранна възраст намразва майка си заради деспотизма, силната й и ярка изява на императорския престол, разпуснатия живот и подозренията, които тегнат върху нея след странната смърт на съпруга й.
Неспособен да овладява най-страховитите си импулси, опияняван еднакво от неоправданото наказание и немотивираното възмездяване, Павел I остава подвластен на ирационалното, жестоко и безотговорно поведение от своето детство. Краят на жизнения му път, белязан от безумие, гордост, мистицизъм, страх от покушение и мисъл за посегателство върху живота на Екатерина, превръща окончателно този необичан руски монарх в герой от историческа трагедия.