Окултна школа по изкуство на пеенето

Автор: Петър Дънов

Коментари: 0

Издател Алфиола-Варна
Брой страници 192
Година на издаване 1997
Корици твърди
Език български
Тегло 722 грама
Размери 30x21
ISBN
Баркод
Категории Духовни учения, Езотерика. Духовни учения, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 30.00 лв.

"Основното, абсолютното правило за певеца е: всеки може да пее; всеки, който люби Бога."

"Който обича Истината, той пее най-чисто, най-красиво."

"Без Любов няма музика. Без Любов никой не може да пее. Вярата има отношение към пеенето."

"Музиката не е нищо друго, освен приложение на Божествените добродетели. Ако не можеш да изпееш една добродетел, ти не можеш и да я приложиш."

"Аз бих желал всички да пеете и да свирите по най-новите правила на изкуството. В песента ви да има чувство, мисъл, да има светлина и топлина. Една от задачите на ученика е да знае да пее. Той трябва да изучава пеенето като първа необходимост, като пръв и необходим предмет в Школата. Който не знае да пее, той не може да бъде ученик!" (Беинса Дуно)

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в Османската империя, село Хадърча, днес Николаевка, Област Варна, България. Петър Дънов е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805-1865), български възрожденски деятел за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830-1918) е първият български свещеник във Варна.
На 22 март 1939 г. записва послание към учениците си, озаглавено „Вечният завет на Духа”. В началото на 1944 г., по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на Изгрева в село Мърчаево (на 24 км югозападно от София) и се установява в дома (сега музей [8]) на своя ученик Темелко Гьорев. Завръща се на Изгрева на 19 октомври 1944 г. На 20 декември 1944 г. изнася пред Общия окултен клас беседата „Последно слово”.


Градинката с гроба на ДъновНа 27 декември 1944 г. умира вследствие на пневмония.
През август 1888 г. заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране” и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина