Съдбата на имитаторите е да са граждани на страната Папагалия. И да губят постоянно посоката, следвайки само готови модели. В „Имитация и демокрация“ Иван Кръстев и Стивън Холмс напомнят за цветарката Елайза от пиесата „Пигмалион“ на Джордж Бърнард Шоу. Тя е обучена от професор по фонетика да говори на един език с най-изисканите в най-изисканата компания. Разликата е, че при Елайза, наричана от професора „мое творение“, това води до битка за самостоятелност (а не до превръщането ѝ в чатбот например).

И най-доброто подражание на превъзходен образец слага крайна точка в еволюцията и прогреса. Затова излизаме от Папагалия със следващите страници, на които търсим разликата между полезното заемане на технологични и тактически средства и сляпата имитация на възгледи, морал, стремежи.

Стартираме с 16-годишния Боян, работещ по дигитална здравна платформа с отворен код, четирима български учени в Цюрих, които създават успешни стартъпи в академична среда, и двама съдружници в аутсорсинг фирма за електроника, които растат с бг бранд в музикалната индустрия.

Вижте амбициозните цели, които можем да си поставим като общност, в „Няколко „скандални“ идеи за България“, пътя на съвършения бостънски хардуер и tна българските IT компании в робоиндустрията, както и естонските жени начело на държавата, в която дори популистите се занимават главно с икономика.

И разбира се, „Предай нататък“ – основателят на Месопреработвателна компания „Тандем-В“ Кирил Вътев предава на децата си бизнеса, куп предприемачески уроци, но и смелост и самочувствие, с които да вървят своя път. Защото абсолютно всичко може да бъде по-добро от вчера.

Приятна работа.

Елица Николова