За „Обратно по кея“

Започва в онзи дух на фейлетони и „Стършел“, когато хуморът беше доста различен от този, които е популярен сега.

... След първата страница книгата придобива съвсем друг характер. Изведнъж, но и неусетно се обръща в магически реализъм. С изключително елегантната метафора „битак за спомени“. Мястото, в което човек лесно може да продаде онова, което вече му е ненужно или просто много повече се нуждае от пари за просъществуване. Всеки битак си е малко „битак за спомени“ – такова е усещането. Сергии и стелеща се на талази носталгия. Безвъзвратно остарели неща, които още живеят. Безкрайно остаряло, което връща младостта. Но тук битакът за спомени си е най-буквално битак за спомени.

Линията между реалността с нейните усещания и метафората е толкова тънка, че текстът поглъща и го съпреживяваш много силно.

Вече не е толкова хумористично, носталгично е. Връща ни десетилетия назад, но не губиш представа за времето, в което се намираш. Просто... държиш стар албум.

И носталгията не е самоцелна. Неизбежна е. Иначе става въпрос за една болезнена изповед. Болезнена, но с много широка усмивка.

Няколко човека ще разкрият сърцата си, а в тях се отразява едно различно време, но със същите човешки чувства, каквито са и днес, каквито са били и преди векове и хилядолетия; защото усещането за греховност и тленност пред лицето на вечното са вечни.

Книга, която и ще ви усмихне и ще ви затрогне до сълзи.

Стефан Кръстев (Cefules)