Критиката определя тази книга като „роман на прехода”. Авторите, известни журналисти, са далеч по-скромни – за тях написаното е „весел пътепис за приключенията на двама българи из Сърбия, Хърватска, Словения, Италия и Гърция”. Истината сигурно е някъде по средата. „Искаме категорично да подчертаем – продължават авторите, – че сме нямали никаква идея да се заяждаме с когото и да било. На мнение сме, че Давид на Микеланджело е шедьовър на изкуството, че кулата в Пиза е крива, а Пантеонът е по-стар от лили Иванова. Но това хората отдавна го знаят”.